
РЕЗУЛТАТИ:
Нийл деГрас Тайсън (астрофизика) | 42% | |
Мариам Мирзахани (математика) | 0% | |
Мигел Николелис (неврология) | 21% | |
Фред Янсен и Мат Тейлър (физика) | 21% | |
Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шужи Накамура (физика) | 16% | |
Елизабет Спелке (психология) | 0% | |
Марк Смит (биология) | 0% |
Този път решихме да отразим едни от най-значимите фигури изобщо за 2014 година. Между всички сфери, които ще бъдат споменати, няма как да не обърнем внимание и на науката. Тази година се случиха доста неща, много от които ще се запомнят за дълго. Затова вижте кои хора сметнахме, че са дали нещо на света през последните 365 дни и гласувайте за своя фаворит.
Нийл деГрас Тайсън (астрофизика)

Със сигурност господин Тайсън е познат на много от вас и главната причина е, че той бе водещият на първия сезон на предаването „Космос“ (Cosmos: A SpaceTime Odyssey), излъчвано едновременно по National Geographic и канал Fox – наследникът на Карл Сейгън в начинанието му да доближи непросветения човек до красотата на науката. Освен тази си поява обаче, той е и директор на планетариума Хейдън и научен сътрудник в катедрата по астрофизика в Американския музей по естествена история. Приносът му към астрофизиката и астрономията за САЩ е значим, въпреки че в момента се е установил по-скоро като популяризатор на науката и social media личност. Можете да го следвате в Twitter (препоръчвам ви го).
Мариам Мирзахани (математика)

Може и никой от вас да не знае кой е това, затова сега ще ви споделя. Както знаете, Нобелова награда за математика няма. Затова пък съществува Медалът на Филдс, който се връчва на всеки четири години от Международния математически съюз за особени постижения в областта на математиката, съгласно завещанието на канадския математик Джон Филдс. Мариам Мирзахани е първата жена, наградена с Филдсов медал. Получава наградата „за нейния изключителен принос към динамиката и геометрията на повърхностите на Риман и техните модулни пространства.“ Мирзахани е родена в Иран, но работи в САЩ и от 2008 година е професор по математика в Университета в Станфорд.
Мигел Николелис (неврология)

Доктор Николелис е бразилски невролог от Университета Дюк, който е пионер в изследванията на мисловната дейност на маймуните. Тази година обаче той е известен с нещо друго – на Световното първенство по футбол през лятото 29-годишният инвалид Жулиано Пинто ритна първата топка, благодарение на екзоскелета, който Николелис и колегите му разработиха. Това е изключителен принос към технологиите, които ще помогнат на инвалиди да могат отново да ходят и дори да тичат. Доктор Мигел Николелис се бори за един по-добър свят и затова присъства в тази анкета.
Фред Янсен и Мат Тейлър (физика)

Тук вече са двама души, но няма как. Фред Янсен (отляво на снимката) е мениджър на мисията Rosetta, а Мат Тейлър е главният учен в проекта. Мисията Rosetta преди около месец стана първият апарат, кацнал на повърхността на комета. Това е важно, защото главната теория за появата на вода на повърхността на нашата планета преди милиарди години е, че е донесена от паднали тук комети, което е довело и до зараждането на живота. Мисията на Европейската космическа агенция (ESA) има за цел да потвърди или отхвърли тази теория. Разбира се, нямаше как това да стане без огромния принос на всички замесени, но двамата учени, които виждате на снимката, са лицето на проекта. В Twitter можете да следвате както Мат Тейлър, така и Фред Янсен.
Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шужи Накамура (физика)

Тук отново имаме отбор учени и причината е съвместното им спечелване на тазгодишната Нобелова награда за физика. Японците Исаму Акасаки (вляво на снимката), Хироши Амано (по средата) и Шужи Накамура споделиха медала за „изобретяването на ефективни сини светодиоди, които са светъл и енергоспестяващ източник на бяла светлина.“ Белите LED светлини, заменящи не толкова ефективните жълти, оттук нататък ще станат част от живота ви по един или друг начин. Няма как да не оцените това.
Елизабет Спелке (психология)

Елизабет Спелке е когнитивен психолог в Университета Харвард и приносът й към развитието на науката за тази година е в изучаването на възможността бебетата да се адаптират към заобикалящите ги хора. Какво имам предвид? Научният труд, който тя публикува тази година в Psychological Science, показва, че тригодишните деца могат да разпознаят дали на един човек може да се разчита само по чертите на лицето.
Марк Смит (биология)

Проектът OpenBiome може и да е познат на някои от вас. Това е банка, която се стреми да складира замразена фекална материя от здрави индивиди, което съответно да помогне за лечение на псевдомембранозен колит (причинен от бактерията C. difficile), водещ до коремни болки и диария. Това е доста често срещана инфекция, която трови живота на лекарите, но Марк Смит – микробиолог от Масачузетския технологичен институт (MIT), се бори точно с нея. Лечението с неговите и на колегите му техники е революция. Той сам нарича банката OpenBiome „Червеният кръст, но за акото“. И не, това на снимката зад него не е боза…
А сега да видим кой учен колко гласа ще събере от вас, нашите читатели. Кой според вас е най-значимият от тези седем видни научни дейци? Какво е мнението ви за работата им?