Снимка: електронно-микрографна снимка на заразена с ХИВ H9 T клетка / NIAID

Двама австралийци, които са се лекували от ХИВ, са с намалени до неоткриваемост нива на вирусен товар в тялото си след терапия с костен мозък. Съобщението, което може да се окаже с невероятно значение за борбата със страшната болест, е на Дейвид Купър от Университета в Ню Саут Уелс.

Мъжете, на 47 и 53 години, получават трансплантация на костен мозък преди съответно три и четири години, за да се лекуват от лимфом и левкемия. Въпреки че вирусът на ХИВ не може да се засече в системата им в момента, те все пак преминават курс по антиретровирусна терапия (ART), за всеки случай. Точно затова Купър не смее да каже, че те са “излекувани”, тъй като е възможен рецидив на вируса (както се е случвало с други пациенти, чиито вирусни нива са били неоткриваеми, но по-късно са се завърнали).

ХИВ може да се крие в тялото в така наречения латентен резервоар. Там вирусът става неактивен и съответно не може да бъде таргетиран от ART. В крайна сметка обаче може да се реактивира и да започне да се размножава. Има съобщение от миналата есен, което твърди, че резервоарът е 60 пъти по-голям от предполаганото до преди това, което прави откриването на вируса още по-трудно.

На миналогодишната конференция на Международното СПИН Общество Тимъти Хенрич от Женската Болница Бригам в Бостън обяви, че е помогнал в лечението на двама пациенти, чиито нива на ХИВ вируса са били незабележими след терапия с костен мозък. Единият пациент е получил костен мозък от донор с копие от рядък вид на гена CCR5, който предотвратява заразяването на клетки с ХИВ. И двамата мъже са спрели ART терапията след това, но вирусът се завърнал няколко месеца по-късно. Точно това съобщение е подтикнало Купър да разгледа случаите си и да намери пациенти, които са получили трансплантация на костен мозък.

През 2010 година в Мисисипи се ражда бебе на жена, която не е знаела, че е заразена и не е била на ART терапия по време на бременността, което би намалило шансовете за пренасяне на вируса драстично. Един ден след раждането бебето е подложено на агресивен медикаментозен режим, за да се подтисне вирусът. Осемнадесет месеца по-късно ХИВ вече не е откриваем в системата на детето и терапията спира за следващите две години. За жалост обаче преди седмица излезе съобщение, че след редовен кръвен тест вирусът отново е открит в тялото на детето и терапията започва отново.

До момента само един-единствен пациент е успял да остане функционално “излекуван” от ХИВ след трансплантация на костен мозък. Американецът Тимъти Рей Браун, познат още като Пациентът от Берлин, получава трансплантация на костен мозък през 2008 година, за да се лекува от остра миелоидна левкемия. Донорът му имал и двете копия от ХИВ-резистентния CCR5 ген и вирусът вече не може да се намери в системата му след лечението. Дори и без ART терапията да продължава, Браун е свободен от болестта.

Трансплантацията на костен мозък може да бъде опасна и има 10% смъртност при правенето й, така че това не е нещо, което може да бъде използвано като бързо лечение за 35-те милиона човека по света, които имат ХИВ. Въпреки това, използвайки резултатите на пациенти, които след тази терапия са с незабележим вирус в тялото си, учените могат да научат повече за механизмите, които се борят с ХИВ, и да намерят по-безопасен начин да копират процеса.