Рекордът по извлечена слънчева енергия съвсем скоро беше счупен, но орязване на бюджета на замесените компании може да доведе до спиране на проекта.
Слънчевите топлоелектрически централи работят като концентрират топлината от слънцето върху течност. Индиректно това задвижва турбина, която произвежда електричество. Въпреки че липсва практичността на малките мащаби на фотоволтаичните панели, този тип електроцентрала има предимството, че по-лесно запазва енергия за през нощта.
През последните години видяхме разрастване на бизнеса със слънчеви топлоелектрически централи. Цената за мегават/час обаче е по-висока от да речем тази на енергията, произведена от вятърни централи. Ще се наложи голям технологичен скок, за да се настигнат. Работещи на принципа обратен на слънцезащити системи, те абсорбират а не отразяват слънчевите лъчи.
От CSIRO, водещия научен институт в Австралия, смятат, че имат отговор на това, след като са първите, произвели суперкритична пара. Използвали са прототип на слънчева централа.
По думите на д-р Алекс Уонас, енергиен директор на CSIRO: “Това е като да преминем звуковата бариера. Тази стъпка доказва, че слънчевата енергия може да се конкурира с тази, произведена от изкопаеми горива.”
Шестстотин огледала, намиращи се в енергийния център на CSRIO в Нюкасъл, са помогнали да се достигне температура от 570°C, стандартна температура за слънчева централа. По-важното е, че през май месец са достигнали налягане от 23.5Mpa, което е доста по-голямо от това в другите централи. Според болг постове от CSIRO, това е около 100 пъти по-високо налягане от това в гумите на колата ви, или горе-долу налягането, което ще изпитате на 2 километра дълбочина в океана.
По-ниското налягане позволява да се образуват балончета, което намалява ефективността на производство на електричество. На географската ширина на Нюкасъл, Австралия, през май дори не е пикът на слънчевата светлина, което значи, че прогнозите за останалата част от годината са още по-добри.
За да се достигне суперкритичност, учените не са се нуждаели от допълнителни огледала. Вместо това са създали система за контрол на тези огледала, която има възможността да предскаже количеството топлина, което пренася всяко от тях. По този начин могат да ги насочат под точния ъгъл за максимална ефективност и без да прегрее приемникът, което е важно, за да продължи да работи.
Ивор Фриснеш от Австралийската Агенция за Възобновяема Енергия (ARENA) казва: „Този пробив ще доведе използването на слънчева енергия с една стъпка по-близо до конкуренцията по цена с енергията, получена от изкопаемите горива“. Той е финансирал половината от $5,3 милионния проект (в щатски долари). Суперкритичната пара е ключът, който досега държаха само въглищата и газът като горива за централи.
Само че ето къде щастливата история се натъква на малък проблем. Австралийското правителство обяви закриването на ARENA преди три седмици. Това застрашава финансирането на проекта в бъдеще. Същото това решение прави така, че плановете да се построи първата слънчева електроцентрала за комерсиални цели са малко вероятни за изпълнение.
Бюджетът на самия институт CSIRO пък е бил съкратен със $103 милиона за следващите няколко години, както и ще се налага институтът да плаща за изпълнението на някои програми. Това означава още по-големи съкращения, навсякъде.
Още повече, според документи, CSIRO ще се фокусира върху изследвания за енергия, добивана от въглища и шистов газ и не толкова върху ниско въглеродно-емисионни технологии. Бъдещето на новооткритата технология вече звучи силно несигурно.