BioShock Infinite – Добре дошли в една различна Ноева арка, в различно време. Добре дошли в града Колумбия.
Студиото Irrational Games ни поднася още една доза безкраен шок, който всички чакаме вече толкова време и определено успява да предостави едно страхотно изживяване!
Годината е 1912 и ние сме ветеранът Booker Dewitt, който е нагърбен с на пръв поглед лесната задача да отвлече Елизабет, от нейната крепост и неговия дълг (не е ясно какъв) ще бъде изчистен. За тази цел трябва да се довлечете до Колумбия, която е някъде в небесата, а самото изкачване много прилича на потапянето в първия BioShock. Отново в средата на вълните има морски фар, само че този път трябва да позвъните на камбанките в определен ред и след това се отпускате и се наслаждавате на светлинното шоу, което лично мен ме накара да изтръпна. С помощта на капсула се изстрелвате високо в небесата, далеч от всички плебеи, цветнокожи, страдания и мизерия. Добре дошли в Колумбия-градът на белия, безмилостен и богат човек, най-близкото място до рая или побъркана сектантска идилия.
Още в началото образът и влиянието на пророка Zachary Hale Comstock ви се навира в лицето през крачка. Той е боготворен, глас Божий (всички са безумно вярващи) и за нещастие се води баща на Елизабет, държащ целия град в ръцете си и разполагащ с армия от фанатизирани ненормалници, които се молят по няколко пъти на ден пред неговия образ.
Щом веднъж излезете по улиците на Колумбия дъхът ви буквално може да спре от неземната (буквално) красота, която се открива пред вас. Самият арт е невероятно красив, цветовата гама гали сетивата и първите два часа, дори най-нетърпеливите за екшън геймъри, ще поразгледат хубаво това райско място.
Атмосферата в началото няма нищо общо с първия BioShock, където тя бе депресивна, мрачна и пълна с психично болни наркомани (пардон splicers). Тук е слънчево, просторно, а улиците са изпълнени с живот и хора нехаещи за проблемите на простосмъртните под тях.
Почти всеки един човек или групичка има какво да сподели, докато минавате покрай тях. Така доста бързо осъзнавате къде точно сте попаднали – тук поне не всички са тотално откачени и дрогирани, искащи да ви изкормят, като преди, но пък за сметка на това са върли расисти, експлоататори и религиозни фанатици, чието мислене и проблеми да се решават от пророка Комсток.
Принципно всички почитат бащите-основатели Франклин, Вашингтон и Джефърсън. Също така презират Ейбрахам Линкълн и има доста интересна картина, изобразяваща неговия убиец Джон Бут като светец.
След солидна доза мотаене и разглеждане, нещата влизат в релси и идва ред да се пукат расистки канчета и религиозни фанатици с чували. Оръжията са в голяма част стандартни с някои интересни хрумвания, все пак е 1912, не очаквайте лазери и плазми. Чувството на сблъсък и усещането на самите оръжия е много добре докарано, остават дупки по хората за известен период, като по-силните оръжия буквално пръскат черепните кутии на нещастниците, които седят на пътя ви. Прибавете добрите стари плазмиди, които тук се наричат Vigors и работят по същия начин (ползвате ресурс salts за тях, тип мана), надушвате ли вече горящите, изпържени, разхвърляни и пищящи чучела? Анимациите са страхотни, дали ще опечете живи няколко човека, гледайки как кожата им буквално се изпарява и скелетите им се срутват на прах, или пък ще им пуснете малко ток да потанцуват казачок, докато им отнасяте главите, дали пък няма да ги вдигнете във въздуха, безпомощни, като малки пеленачета?
Или пък използвайте possession на някой да се бие за вас, ако е човек, след като свърши ефектът сам ще си пръсне главата с духовита реплика, а пък ако е с бухалка-ще се зарадвате от сърце как сам ще се накаже грозно. Гарнирайте с порция гарвани, извадени от филм на Хичкок, гладни за човешки очи. . . защо пък не използвате куката, с която се придвижвате из въздушните релси на този град и просто не им махнете главите, срежете гърлата или пък им смелете половината череп? Да, играта определено изобилства от брутални начини да се справите с каквото ви излезе на пътя.
Най-важното е,че не сте сами – с вас е една от най-комплексно изградените спътнички – Елизабет – агнето на пророка и надвисналия Дамоклиев меч над човечеството. Няма как да не я заобичате по няколко доста простички причини. Като за начало не се налага да я пазите и да виждате надпис Game Over, защото някой е решил да я положи с бухалка в слепоочието, докато вас ви полазва някаква сган. Не само, че е духовита и всичко се върти около нея, но е и изключително полезна – намира и ви хвърля всякакви видове запаси, като аптечки, соли, патрони. Да не говорим, че на определено време намира парички, които хвърля с радост към вас (хех, скоро жена дори в игра не ме е замеряла с пари). Също така, ако изпуснете нещо за събиране като примерно lockpick – тя ще се наведе и ще го погледне, след което директно ви казва, че има такова нещо (доста са малки някои неща и скрити добре). Същото важи и за други видове collectibles тип воксофони и прочие. Компанията й след 10 минути вече ще ви се вижда толкова добра, че няма как да си представите играта без Елизабет, това е и целта на Кен Ливайн и компания. Също така девойката се държи доста интересно спрямо средата, в която се намира. Сяда по пейките, обляга се по стените, гледа картините и пейзажите, с които Колумбия изобилства, също така кашля, ако сте в задимено помещение или има огън. На кратко не стърчи като бостанско чучело без душа – това е нейният свят и тя е жива част от него, прекрасна и мистериозна, а в същото време плашеща. Една от култовите реплики между тях гласи:[cquote]“Букър, страх ли те е от Господ?“ „Не, но ме е страх от теб!“
[/cquote]
Продължението на ревюто се намира на страница 2:
