Чудили ли сте се как точно се формира вашето собствено мнение? Било ли ви е интересно как точно сте достигнали до определен извод, който след това се опитвате да наложите на своите приятели и познати? Формирането на обществено и лично мнение се дължи на редица сложни процеси, повлияни от силата на журналистиката, медиите, PR специалистите, маркетолозите и литературата. Повярвайте ми – нищо, което мислите в момента и което смятате за вярно относно дадена тема не е ваше. То не е лично. Вашето мнение е комплексна разработка, съставена от възгледите на хиляди лидери на мнение, които са ви повлияли, без дори да го усетите. Кои са лидерите на мнение, как те контролират съзнанието ви и защо те намират място в журналистиката? Това са въпроси, които ще разнищим в следващите редове.
Дефиниция
Речниковата дефиниция на словосъчетанието на „лидер на мнение“ е следната:
– Влиятелни членове, които са част от общност, група към които обществото се обръща за мнение, съвет или виждания.
Лидер на мнение може да бъде всеки. Не е задължително това да е политик, журналист или автор на книга. Това може да е и всезнайкото от училище. Лидерството не се учи никъде, хората се раждат лидери и умират като такива. Тези хора не са лидери във всяка една сфера. Хората могат да се обърщат към различни лидери относно различни проблеми, на които те да дадат отговори или просто да коментират. Тези обекти са специалисти точно по определена тема.
Функцията на лидера на мнение
Смята се, че лидерът на мнение абсорбира определено медийно съобщение, което след това пречупва през собствената си призма и пренася върху приятелите, колегите и семейството си. Така една информация придобива различен и интерпретиран вид, който след това реципиентите попиват и обработват, без да осъзнават, че пречупената информация може да не е това, което медията е искала да предаде.
Идеята за лидерството на мнение идва от теорията на Лазерсфелд и Кац за двустепенния поток на комуникация. Първата стъпка, както казах, се изразява в предаването на съобщението от медиите (масова комуникация) до лидерите, които после по междуличностен път ги предават на останалите хора. Характерните качества на лидерите според Лазерсфелд са:
– използвали са медиите по-често
– били са социално активни
– притежават дарба за убедителна комуникация
Важно е да се отбележи, че ако липсва или е налична междуличностната комуникация, която се преплита с масовата, това е знак за наличие или отстъствие на някакъв комуникационен ефект.
Ако си журналист и лидер на мнение, то хората започват да те гледат, слушат и приемат по различен начин от този, по който щяха да те приемат, ако беше обикновен лидер на мнение.
Журналистът като лидер на мнение
Един от основните принципи на журналистиката е безпристрастността и обективността. Аз съм на мнение, че пълна обективност в чиста форма не може да съществува при нито един човек, а камо ли при журналист, защото всеки индивид е бил или е повлиян предварително от редица фактори и, разбира се, лидери на мнение от миналото, които са оформили светогледа му по начин, влияещ върху сегашната му гледна точка и интерпретация на новинарските истории и събития.
Но ако погледнем на журналиста с презумцията, че той е безпристрастен и максимално обективен, то той може да стане перфектният пример за лидер на мнение, който да има силно влияние върху масите, които му или не му симпатизират. Твърдя, че обществото вярва до голяма степен на журналистите индивидуално, без значение какво е нивото на доверие към самата медия, в която човекът работи.
Големите медии не се състоят само от новинарски емисии, сутрешни блокове и ток шоу програми. Те са фабрики за производство на мнения.
Това може да бъде предимство, а може и да бъде в ущърб на съответната медия. От една страна доверието към самата медия може да се повиши, ако в нея участва журналист с голямо влияние върху масите, а от друга ако този журналист напусне медията – доверието може да падне рязко.
При напускане на медия се прилага умерен ход за намаляване на зависимостта на предаването/емисията от съответната личност. За пример можем да дадем лидер на мнение номер 1 в България и водеща на новините Ани Салич, която наскоро напусна бТВ, за да се присъедини към екипа на конкурентната Нова Телевизия. Няма да коментирам причините за напускането на елитната водеща, а по-скоро подходът на бТВ за намаляване на зависимостта си от нея. Салич беше свалена от главната новинарска емисия и беше сложена да води следобедната. След това журналистката се появи на събитие на БНТ, което само доля бензин в огъня на спекулациите, твърдящи, че тя ще напуска. бТВ тогава сгреши и отрече всички слухове, които след това се оказаха наполовина верни – Салич напусна, за да отиде в друга телевизия, но това не беше БНТ, а Нова. Мисията на бТВ да намали зависимостта си от нея завърши успешно, защото социалният отзвук беше неутрален – не негативен, но не и позитивен. Това всъщност е перфектната среда, към която медиите трябва да се стремят при такива ситуации.
Не всеки журналист е лидер на мнение. Съществуват много колеги, които всеки знае по физиономия, гледа ги всеки ден, но не знае имената им. Проблемът не е в самите хора, а в журналистите, които не са успели да наложат името си пред масите чрез излагане на гледни точки и мнения. Журналистите не трябва да пренасят само информация, без да имат собствено мнение. Важно и критично е всеки журналист да има мнение, което да защитава пред масите, които му вярват.
Ситуацията днес
Ако приемем новите теории, че блогърите могат да бъдат приемани за журналисти, то спокойно можем да заявим, че те са най-влиятелните в онлайн средите. Да, повечето телевизионни предавания се качват в интернет, но от там не идват основните приходи на ТВ медиите. Водещите фигури в уеб пространството са блогърите, които се явяват журналисти и лидери на мнение.
Нивото на доверие към блогърите е изключително високо, предимно заради схващането, че те са независими, неподкупни и безпрострастни. Те преди всичко имат мнение, което не се страхуват да споделят пред масите. Разбира се, спорно е колко от блогърите (и влогърите) са независими и не са „подкрепени“ от компании, партии и бизнес структури. PR специалистите знаят, че блогърите са хора, които искат да бъдат забелязани и заради това таргетират съдържанието на своите еднопосочни послания предимно към блогърите. Когато някои иска да бъде забелязан и оценен, той прави всичко по силите си, за да го постигне. Това понякога включва писане на платени публикации, обсъждане на теми, които влияят на общественото мнение по избран от PR-ите начин. Обикновеният потребител не знае и няма как да знае това. Нека не забравяме, че живеем в жесток свят, където всеки човек е заменим. В колегията няма място за симпатии, а ако доверието към някой блогър спадне до критични нива, пиармените просто минават към следващия.
Всеки един специалист, занимаващ се с реклама, PR и маркетинг знае, че хората са манипулирани и всяка една тяхна дума и мнение е следствие на използвана техника в миналото.
Какво можете да направите вие?
Преди всичко осъзнайте проблема, ако смятате, че има такъв. Всеки път, когато изказвате мнение по дадена тема се запитайте: „От къде знам това? Защо го знам? Кой ми влияе? Кога?“. Отговорите на тези въпроси няма да ви помогнат да сте независими или да спрете влиянието на хората около вас. Те могат само да ви помогнат да спите една идея по-спокойно, да осъзнавате какво влиза в съзнанието ви и как да намалите контрола му. Не казвам да се затворите вкъщи, да не общувате с никого и да вярвате, че никой не ви влияе.
Станете лидери на мнение. Изказвайте мнение по темите, които ви вълнуват. Изпитайте удоволствието да допринасяте към знанията на околните. Бъдете социално животно, което контролира това, което му се случва.
Comments are closed.