ебола

Говорихме си много за епидемията от ебола, която се разгоря през миналата година, но все още не сме приключили. Има още какво да се каже, още повече щом новините прииждат буквално през няколко дни. А ето и последните данни…

ВИЖ ОЩЕ: iPhone 6 Plus срещу LG G3

Учените смятат, че може би най-накрая са открили кой/какво е причинителят на сегашната епидемия от ебола, бошуваща в Западна Африка, която доведе до близо 20 000 заразени и почти 8000 смъртни случая. Разказахме ви, че за основен приносител се смятат плодоядните прилепи. Имаше спекулации, че те може и да са резервоарът на болестта, което може би е потвърдено с последните изследвания. Казвам може би, защото са нужни още изследвания, за да бъде потвърдено това, но прочетете по-надолу, за да разберете защо.

След като епидемията се разгоря, започнаха различни изследвания и тестове на зони в Гвинея, където се смята че е началото на ебола бума. Те се извършват от учени от Института Робърт Коч в Берлин и включват тестове на природата и животните в този район. Това, което те са установили е, че няма спад в популацията на маймуните или антилопите, които живеят там. Откриват обаче нещо по-интересно и то е свързано със смятания за първи пациент – двегодишното момченце, което почива в началото на декември 2013 година. В района е открито кухо дърво, в което децата са си играели. Отивайки натам, за да го тестват обаче, учените откриват растението изгоряло (дали умишлено или случайно, още не се знае). В прахта са открити ДНК проби на плодоядни прилепи, които са живеели в дънера на това дърво. Тези прилепи са носели генетичен материал от ебола вируса в себе си. Смята се обаче, че не са умрели от ебола, тъй като при допълнителни тестове, в тялото им са открити антитела.

Сега остава да се разбере дали наистина тези прилепи са източникът на епидемията от миналата година и как точно това е станало – дали децата са яли прилепи (което е част от менюто на много африканци в района), или са били ухапани от някой прилеп, докато са си играели във въпросното дърво.

ебола
Снимка: Fabian Leendertz / Robert Koch Institute