Много хора не обръщат внимание, но епидемията от ебола в Западна Африка не влияе само на нас. Цели екосистеми страдат от вируса и едни от най-застрашените са именно нашите най-близки събратя – шимпанзетата и горилите.
ВИЖ ОЩЕ: УЧЕНИ СЪЗДАДОХА SUPER MARIO, КОЙТО ОСЪЗНАВА СЪШЕСТВУВАНЕТО СИ
Точно както изсичането на горита, ловът и промяната на климата действат зле на популацията на маймуните в Африка, така и епидемията от ебола се показва едва ли не като най-големият им враг в момента. Според последни изследвания от 1990-те години до сега, горилите и шимпанзетата страдат толкова много от ебола, че популацията им е намаляла с една трета. В момента по данни на WWF на света има останали едва 100 000 горили от въпросния африкански вид. Според научна статия за популацията на горилите от 2003 година, ако не направим нищо по въпроса с климата, изсичането на горите и превенцията на ебола, то следващото десетиление може да бъде пагубно за тях. И ето, че много застрашително, това започва да се превръща в реалност.
Лошото е, че правителствата изглежда не се интересуват от това и по този начин никой не поема отговорност и не взима нещата в свои ръце. Светлина в тунела обаче има – за разлика от хората, за маймуните изглежда ваксина срещу ебола има – тя изглежда действа и не е опасна за тях. Спънката тук е, че в Европа експериментите с маймуни са забранени заради близкото им сходство с човека и така няма как да бъде тествано дали при повторен контакт с вируса, те ще останат здрави. Въпросът е да прескочим ли това правило само този път за тяхно добро?
Още нещо, което би могло да намали разпространението на вируса е възстановяването на горските местообитания. По този начин ще бъде по-трудно заразени екземпляри да се срещнат със здрави и да разпространят вируса. Комбинирането на това с по-сериозни закони относно ловът за дивечово месо ще намали разпространението на ебола и от маймуни към хора.
