Без какво не излизаш, Екатерина Никифорова?

Трудно е да си жена в технологичен свят като нашия. Освен, че размъкваш дамска чанта, която тежи минимум 3 килограма, пълна с разни прекрасни неща, които я ти потрябрат, я не, трябва и да си винаги онлайн с помощта на поне една смарт джаджа. Аз, като един настоящ работещ студент, който разнася и поне една папка с лекции, имам нужда от огромни чанти, в които да побирам всичките си съкровища. Нека да ви запозная с любимите си предмети, които неминуемо присъстват около мен, където и да се намирам.

• 

  Мразя да ставам рано, но за жалост рядко имам възможността да се излежавам в леглото до обяд. Едно от удоволствията на деня ми е чашата с горещо кафе сутринта. Малко след началото на първи курс обаче осъзнах, че тази чаша сутрин никак не ми е достатъчна. Затова си взех термо чаша. Да, тя е огромна и да, побира цял литър в себе си. Ако трябва да съм честна невинаги успявам да изпия литър кафе, но е добре да знам, че винаги имам в себе си.

• 

  Може да ме заклеймите веднага, след като прочетете следващите редове, че съм поредното Apple зомби и това лееееко се доближава до истината, ако трябва да съм честна, но нямаше как да го пропусна. Следващите предмети, които заемат голяма част от чантата ми са iPad Air и iPhone 5. Няма да изтъквам характеристики, нито ще ги хваля излишно, просто ще кажа, че върша с тях всичко, което ми е нужно в движение и ме спасяват от скуката, когато е нужно. Свързват ме с когото и когато трябва. Нали за това са телефоните и таблетите?

• 

  Голямо и цветно, за да мога да го намирам винаги из дълбините на черната дупка, наречена дамска чанта, както и за да побирам всички възможни визитки, картички, лични документи и още куп други хартийки, които ми е жал да изхвърля. В средния джоб държа парите – стотинките ги събирам в касичка и затова никога нямам за кафе машина (което обяснява носенето на термо чашата) или тоалетна, а банкнотите ги уедрявам поне доколкото мога, защото така харча по-малко. И, ако вече започвате да си мислите, че съм стисната – не съм. Просто съм жена и ако не намеря начин да се ограничавам, ще си ходя само със хартийките в портмонето. Не, че и това не се случва.

• 

  Дори не знам дали да го нарека чанта. По-скоро мъничка чантичка за най-необходимото. Ластичета, фибички, чифт обеци (просто така, ако се наложи), гланц за устни в любимия ми телесен цвят и коректор. Така казано звучи доста спретнато, но спретнато е точната противоположност на мен. Често забравям да затворя моята мъничка чантичка за козметика и всички прелести се озовават в общата маса. И когато нещо ми потрябва, се връщаме към стария изпипан метод на „изсипи цялата чанта, докато не намериш това, което ти трябва, а то както винаги ще бъде на дъното“ .

• 

  Честно да си призная аз съм един много смешен пушач. Не следвам максимата цигара + кафе, защото няма да ми стигнат цигарите за всичкото кафе, което изпивам. Пуша само когато ми е нервно или ми е много весело, а тогава вече пуша много. В нормално състояние рядко паля и винаги след това се тъпча с дъвки или бонбони. Всички пушачи знаем, че това е един много вреден, ненужен и скъп навик, но всеки прави своя избор. Свалила съм си приложение на телефона, което твърди, че ще ми помогне да ги спра. Предстои да видим.

Като един истински оптимист аз всякак се опитвам да натъпча описаните по-горе неща в дамската чанта, която по подразбиране е със сравнително големи размери. Вероятно, ако нямах кола и се придвижвах пеша може би щях да съкратя списъка, за да ми олекне, но към днешна дата това ми се струва почти непостижимо. И за да завърша цялото това словоизлияние, бих си пожелала да се привързваме по-малко към предмети и повече към хора – тези, които са до теб, които можеш да пипнеш и видиш. Защото човека е социално животно и е някак неестествено да се намираме сред цялата тази джунгла от вещи. Пожелавам го както на себе си, така и на вас. Обичайте се.