Едно време река Амазонка е текла на обратно (от изток на запад). Смяната на посоката на най-голямата река в света не е нещо тривиално и геолозите дълги години са си блъскали главата около въпроса как се е сменила тази посока. Доктор Виктор Сасек от Университета в Сао Пауло е доказал, че не е необходимо нищо повече от проста ерозия.
С положението на Андите на западната страна на континента, изглежда логично реките там да текат на изток. Въпреки че Амазонка „излива“ петорно повече вода от всяка друга река в света, Ориноко и Рио де ла Плата, течащи в същата посока, правят така, че реките в Северна Америка и Европа да изглеждат като джуджета.
Въпреки това преди 10 милиона години по-голямата част от сегашното Амазонско корито е било заето от река, която е текла на запад и се е вливала в огромно езеро в подножието на сегашните Анди. Оттам водата се е изливала на север в Карибско море. Тъй като Панамският провлак все още не се е бил образувал, тази вода отивала на запад към Тихия океан.
Геолозите са предполагали, че виновникът за „завъртането“ на реката е промяна в конвекцията на земната мантия, резултат от разделянето на Африка и Южна Америка.
Доктор Сасек от друга страна показва, че надигането на Андите, получено от застъпването на южноамериканската тектонична плоча с плочата Наска, може да обясни течението на реката както трябва. В модела си Сасек включва факта, че когато планините се надигнали, те срещнали повече дъждовни облаци, което ускорило процеса на ерозия.
Първоначално надигащите се Анди образували падина, в която се поместило езерото, в което се вливала наобратно течащата Амазонка. С времето обаче потъването престанало и ерозията се ускорила, заменяйки езерото с голяма площ влажни земи, познати като Пеби. Огромните блата Пеби са били екосистема, невиждана в наши дни, но все пак натрупването на седиментни скали издигнало региона до момента, в който дъждът започнал да се стича в обратна посока по земята.
Моделът на доктор Сасек съвпада с наблюдението, че в устието на Амазонка има натрупани по-голямо количество седименти през периода на източно течение. Първоначално, когато ресурсът на реката бил малък, повечето седиментни скали били изхвърляни само донякъде. След което, хилядолетия по-късно, били ремобилизирани.
Сасек признава обаче, че моделът му „не успява да покаже в пълна сила пространствената и времева еволюция на Пебите, погледната от геологическа гледна точка“ и твърди, че е нужна още работа по въпроса.
. Геолозите дълги години са си блъскали главата по въпроса за смяната на посоката на течение.){kind=link}