Текстър / Боби Иванов

Аз съм текстър.

Аз съм един от вас. Този, които разменя текстови съобщения постоянно. Този, чиято комуникация е основно текстова. Използвам думата “текстър” (texter), защото не мога да се сетя за български еквивалент.

Сигурно най-използвана функция на моя телефон е размяната на текстови съобщения. Аз използвам дори античната комуникация, наречена SMS. През последната година във всяка фактура имах изпратени минимум 900 съобщения месечно. Получените понякога достигаха 1500. Функцията за провеждане на разговор е може би най-малко използваната от мен. Използвам я предимно за разговори с някои по-възрастни членове на моето семейство (разбирайте баба ми), PR-и и бизнес партньори.

Определено мога да твърдя, че съм представител на поколението на текстърите.

Когато бях в 5 клас най-използваната форма на комуникация за мен беше “клипването”. Нека не забравяме, че тогава минутата разговор достигаше зашеметяващите 60 стотинки на минута. Всички използвахме “Прима” карта, което се явяваше масовото наименование на припейд услуга. Дори при цена от 25 стотинки към други оператори и 18 стотинки към собствения, ние усилено си разменяхме SMS-и. Не мога да опиша удоволствието и тръпката да лежиш на леглото, да пишеш SMS и след това да чакаш 5 минути, за да ти отговорят. И до ден днешен момичетата обичат да се забавят, уж случайно, с отговорите на съобщенията.

Така започна всичко. Как стоят нещата сега? Всички използват Facebook и другите приложения за размяна на текст, видео и други мултимедийни файлове. О, да. Аз използвам всички тях, изберете си: Facebook Messenger, Viber, WhatsApp, Kik, Google Hangouts, Snapchat, iMessage, Skype. Текствам дори в Twitter с моите последователи.

Понякога осъзнавам колко ненормален е този начин на комуникация и колко неправилно го разбираме ние.

При текстването винаги има за какво да се говори, дори когато няма какво да си кажем. Това не може да се каже за телефонните разговори. Внезапните съобщения (IM) промениха едно цяло поколение, на което принадлежа и аз. Нашето поколение не може да си позволи да не текства. То не може да не проявява силна доза конформизъм. Промяната на стила на писане започна с появата на Skype. Бързата доставка наложи писането на няколко думи на ред, последвано от изпращане и писането на нови няколко думи. Сега положението е още по-лошо, благодарение на Facebook. Използването на запетая при писане е силно ограничено. Сега вместо пунктуация използваме enter.

Пример на нормално изречение: Здравей, как си? 🙂

Същото изречение, изпратено по Facebook:

Здравей

Как си

🙂

Текстването е по-лесно и неангажиращо от телефонните разговори или реалните срещи. Точно заради това все повече потребители избират да комуникират с някого по Facebook, а не да му се обадят или да си уговорят среща от плът и кръв. Колко пожелания за рождения си ден получихте по телефона? А колко от тях бяха на Facebook стената ви или чрез кратко текстово съобщение? Now you see my point.

Емоциите ни вече не се изразяват както преди. Сега използваме “емотикони”, а най-често смеещата се (:D). Винаги съм се чудил защо. Наистина ли се смеете докато пишете съобщението? Често наблюдавам хора покрай мен, които пращат съобщения със смеещи се емотиконки, а тяхното лице е poker face – не трепва.

[cquote] Фалшива ли е текстовата комуникация? [/cquote]

Не бих казал. Съобщенията, които изпращаме показват не какви сме всъщност, а какви бихме искали да бъдем. Най-често използваните от нас емотикони показват какво настроение искаме да имаме ние, а не това, което реално преживяваме. Не бихте ли искали да сте постоянно усмихнати и да нямате проблеми, които да пречат на нормалния ви лайфстайл?

Размяната на текстови съобщения има много предимства пред разговорите на живо или по телефона. SMS-ите и услугите като WhatsApp и Viber ни позволяват да помислим, да обмислим и обработим получената информация, за да можем да отговорим адекватно на това, което другият иска да чуе. Текстовата комуникация ни дава невиждана свобода.

Помните ли когато Facebook въведе функцията “видяно на”, която показва кога вашият приятел е видял вашето съобщение? Всички реагирахме бурно тогава, ядосвайки се на най-новата лигавщина на социалната мрежа. Функцията е нож с две остриета – така хем можете да следите дали другият го вижда и не отговаря умишлено, а хем не можете да се скриете и да не отговорите, когато жаждата за клюки е надделяла. Това накара и конкуренцията в лицето на WhatsApp, Viber и Hangouts да имплементира същата “екстра”. Тя ни даде нова форма на контрол. Ние контролираме кога другият разбира, че сме прочели съобщението му. Ние контролираме какво е прочетено и какво не. Ние контолираме всичко.

Ние сме текстърите и контролираме интернет.