Е, изглежда, че пътуването във времето е възможно… за частици светлина.
Използвайки фотони, физици са успели да симулират как квантови частици пътуват във времето. Изучаването на поведението на фотона по време на експеримента може да помогне на учените да разберат някои необясними аспекти на модерната физика.
По думите на Мартин Рингбауер от Университета в Куинсленд, „Въпросът за пътуването във времето съществува в общата точка на две от най-успешните, но и несъвместими физични теории – Обща теория на относителността на Айнщайн и теорията за квантовата механика. Теорията на Айнщайн обяснява света в големи размери, от порядъка на звезди и галактики, докато квантовата механика е идеален източник на информация относно много малките по размер частици като атомите и молекулите.“
Времето намалява или увеличава хода си в зависимост от скоростта ви спрямо друг обект. Теорията на Айнщайн предполага възможността да се пътува назад във времето като се следва път през пространство-времето, който води до началната позиция във пространството, но в по-ранно време. Нарича се затворена времеподобна крива (на чертежа по-горе). Тя е проходима червеева дупка (wormhole).
Авторите на научната статия по въпроса казват, че в квантов режим парадоксът със пътуването във времето може да бъде разрешен, като поставят затворените криви съвместими с теорията на относителността. Близо до черна дупка например, екстремалните ефекти на точно тази теория се „виждат“ най-добре.
На чертежа по-горе, една структура на пространство-времето се проявява със затворени пътища в пространството (хоризонтално) и във времето (вертикално). Една квантова частица може да пътува през една такава червеева дупка назад във времето и да се появи на същото място.
„Свойствата на квантовите частици са „размити“, така да се каже. Несигурни, така да се каже, така че това им дава достатъчно свободно пространство, за да се избегнат противоречиви ситуации,“ казва Тим Ралф. „Проучването ни позволява вникване в това къде и как природата би се държала различно от начина, описан от теориите ни.“ Това включва нарушения на принципа на неопределеността на Хайзенберг, така наречената квантова криптография, и перфектно дублиране на квантови състояния.
Научната статия е публикувана тази седмица в Nature Communications.
