
Огромна стъпка към най-загадъчната фаза на материята
Кристалите на времето са съвсем нова форма на материя, при която частиците се движат завинаги и не губят енергия. Според ново изследване мистериозните времеви кристали си взаимодействат нормално при проведените експерименти. За първи път учените наблюдават взаимодействие на рядка и объркваща форма на материята, наречена времеви кристали. Последните изглеждат на пръв поглед като обикновени такива, но имат връзка с времето, която интригува и озадачава учените поради непредсказуемостта.
Пътуване във времето
Изследователите теоретизираха съществуването на времеви кристали, започвайки през 2010 г. Могат ли те да ни помогнат да пътуваме във времето?! До 2015 г. бяха очертани начините, по които кристалите на времето могат да съществуват, обобщени като неравновесна форма на материята.
Екипът разследва какво се случва, когато определени изолирани квантови системи, изградени от взаимодействащи частици, често се подбуждат чрез осветяване с лазер. Всичко се оказа противоположно на конвенционалната физика, според която се смяташе, че ще настъпи хаос след нагряване на системите. Изчисленията на учените показаха, че при определени условия частиците ще се слепят, за да образуват форма от материя с невиждани досега свойства.
Сега изследователите възнамеряват да симулират сблъскване на два времеви кристала, за да видят какво ще се случи по-нататък. Резултатите показват, че времевите кристали се подчиняват на общата динамика на квантовата механика. Това предлага основа за по-нататъшно изследване на основните свойства на тези фази. Така се отварят пътища за възможни приложения в развиващите се полета, като например квантова обработка на информация.
Опитите до тук
В своите експерименти, учените са поставили два времеви кристала в свръхтечни и смесени магнони между тях. Магноните са магнитна квазичастица, която в този случай води до трептения с противоположна фаза, докато самите кристали остават стабилни. Това, което е изненадало изследователите е, как материята действа в рамките на предсказуеми квантово-механични начини, въпреки колебания във времето. До момента никой не е наблюдавал два времеви кристала в една и съща система, камо ли да ги е виждал да си взаимодействат. Контролираните взаимодействия са елемент номер едно в списъка с желания на всеки, който иска да ги използва за практически приложения, като квантова обработка на информация.
Без тази ключова находка хората вероятно не биха могли да се възползват дори от идеята, че кристалът на времето изобщо може да бъде част от проектирана система.
Съществува ли нарушение на основните закони на физиката?
В известен смисъл изучаването на взаимодействието на кристалите прави въпроса по-озадачаващ, защото стеснява някои параметри. Кристалите действат нормално по тези определени начини и това означава, че какъвто и да е източникът на енергия явлението остава на свобода.