Нови изследвания на галактиките ги представят като най-големите въртящи се обекти във Вселената
Планетите, звездите и галактиките често се въртят. Гигантските клъстери от галактики обаче се въртят много бавно, ако изобщо го правят. Много изследователи смятат, че това е мястото, където въртенето може да завърши в космически мащаб. Но в ново изследване учените установяват, че космическите нишки или гигантските тръби, образувани от галактиките, очевидно се въртят. Тези структури са толкова огромни, че една галактика не представлява повече от прашинка в цялостната картина.
Каква е причината?
Предишни изследвания предполагат, че след раждането на Вселената (преди около 13,8 милиарда години при Големия взрив) голямо количество от газа, съставляващ по-голямата част от известната материя на Космоса, се е срутил, образувайки колосални листове. След това тези листове са се разпаднали, образувайки нишки в огромната космическа мрежа.
Използвайки данни от изследването на Sloan Digital Sky Survey, учените са анализирали над 17 000 нишки. Те са се опитали да определят скоростта, с която галактиките изграждат въпросните гигантски тръби и се движат във всяка вдлъбнатина. Изследователите установили, че начинът, по който тези галактики се движат, предполага въртене около централната ос на всяка нишка.
Най-голямата засечена скорост на въртене около тези оси е била приблизително около 223 700 мили/час или 360 000 км/ч. Учените не предполагат, че всяка една нишка във Вселената се върти, но твърдят, че въртящи се нишки все пак съществуват.
Сътворяване на Вселената
Големият взрив не би допринесъл за каквото и да е първично въртене на Вселената. Което и да е причинило движението на тези нишки, трябва да е възникнало по-късно в историята, когато са се образували останалите структури.
Едно от възможните обяснения за това е, че мощните гравитационни полета на тези нишки привличат газ, прах и друг материал в тях. За да се струпат заедно, използваните сили на привличане може да са завъртели наличния материал. И все пак това са само частични догадки, а не констатации, които могат да бъдат доказани.
Сега учените се стремят да разберат произхода на движението на нишките чрез компютърни симулации. Те могат да ни помогнат да разберем по-добре, как се държи материята при едни от най-големите космически обекти.
