21 години след като Sony представи на пазара революционния за времето си PlayStation, компанията се намира в период на тежки времена. Защо? Феноменът виртуална реалност е факт и днес всички са принудени да следват наложилите се тенденции – от конзолите до смартфоните, апликациите, та дори и Седмото изкуство.
В последните двайсетина години човечеството направи по-голям скок от всякога. Може би затова и поведението на потребителите се е променило драстично. Все повече оценяваме добавената стойност, която продуктите носят. Нека си го признаем, малко от нас биха си купували продуктите на Apple, ако не беше вдъхновяващата история зад тях, без легендарния слоган “think different”. Виртуалната реалност не се отклонява много от това правило – получаваш същия продукт, но с ново и различно усещане! Още помня първия си сблъсък с Wii Sports, да не говорим пък за първия път, когато носих Oculus.
Макар и да не го осъзнаваме, виртуалната реалност е навсякъде около нас. Ето, да вземем за пример центрове за развлечение в България, които се фокусират върху иновативното мислене. Playground например все повече залагат на игри, които буквално те поглъщат, като Dark Espace. Влизайки във виртуалната реалност на този хорър, буквално си откарах едни 4 часа, без да помръдна от там.
Да не говорим за игри като Pokemon GO, с която Niantic направо взривиха света, създавайки нещо толкова просто и лесно и взаимодействащо с реалността около нас. Да си призная – пътувал съм с 5 км в час, в 2 посред нощ, междуградско, само за да излюпя яйцата си и “да вдигна” някой и друг левъл.
Много от технологиите около нас вече се принудиха да се подчиняват на тренда. От 360-градусовите видеа, които буквално пренаселиха нета, през Google Cardboards, до последното нещо, в което се влюбих – VRSE.
Истината е, че ние се отдалечаваме постепенно от всекидневна реалност, за да се пренесем именно във виртуалната. Не бих казал, че там чувството е по-силно, но безспорно е по-нашумяло. Да изживееш една история виртуално, а не само да си я представиш, става все по-предпочитано и по-възможно.
VR (virtual reality) и AR (augmented reality) ни дават възможности, за които не сме и подозирали. Събуждат в нас една типично човешка способност, заради която да живееш виртуално в Sims беше мания – а именно да мечтаем, да си представяме утре, да се пренасяме в един абсолютно различен свят и да бъдем поне за малко други.
Макар да ни заобикаля, и всички гурута в областта на технологията да говорят за нея, и половината медии да казват, че най-сетне ще пристигне главоломно и мащабно, много от нас все още дори не са вкусвали VR. Нека ви кажа: съвсем различно е, дори просто през нея да изгледаш един филм. Предполагам повечето от вас са ходили на 3D и 4D. Е, сещате ли се поне за един път, в който сте се опитали да се предпазите от летящ към вас предмет. Такова е чувството във виртуалната реалност и то не е за секунда, то е постоянно. Не знаеш къде си, не знаеш какво се случва, забравяш за света, в който ти си един човек с headset на главата си, лутащ се из хола. Пренасяш се някъде другаде, макар и за малко.
Може би 2016-та наистина е годината, в която всичко ще се промени. Facebook, Google, Sony, Samsung, HTC, всички са обявили, че пускат в продажба своите VR headsets. Това не просто ще направи виртуалната реалност достъпна, но може би ще промени света около нас, подобно на феномена, който наричахме „mobile era”. А може би ще е просто поредното нещо, около което се вдига много шум и когато наистина стане масово, ще свикнем и ще утихне, и в края на деня ще го разглеждаме като поредното ново приложение в AppStore. Което и от двете да е – не мога да отрека, че утре пак ще съм в Playground, стреляйки зомбита, или че от известно време най-голямата ми мечта е да си сложа Google Glass.
Каквото и да става, ние ще продължим да помним едно – историите, чувствата, емоциите, те са в нас, а технологиите са просто начин да ги показваме и съизживеем! Нека не го забравяме!
