Колегата N.Nikolov направи ревю на Toshiba Satellite P50t и попита заслужава ли си този лаптоп с 4K резолюция и 15.6-инчов екран. Сега ще погледнем въпроса от научна гледна точка. Няма да споменаваме техническите му характеристики, предполагам сте ги погледнали в ревюто.
Та така, заслужава ли си цената на Toshiba Satellite P50t (приблизително 2700 лева), която смятам се определя от култовата голяма резолюция на екрана, имайки предвид, че останалия хардуер е що-годе стандартен за лаптопите в днешно време (които са на около половината от тази цена).
За да може човешкото око да различи отделните пиксели на даден дисплей, то той трябва да е на по-малко ъглово разстояние от ъгловата резолюция на очите ни. За човек без никакви проблеми с очите (идеализиран случай), това е около една дъгова минута (1/60 от градуса). Тоест, излиза че, за да различим отделните пиксели, от значение е не само резолюцията на дисплея, но и разстоянието ни от него. За средностатистически монитор разстоянието от ~10 метра е достатъчно, за да не могат да се различат пикселите.
Да разгледаме няколко примера
- Оптималното разстояние за четене е 25 сантиметра. При такова разстояние, 1 дъгова минута (1′) отговаря на гъстота на пикселите 350 ppi. За сравнение, iPhone 4 с прехваления си Retina Display има гъстота 330 ppi – напълно достатъчно, че дори и хора с леки зрителни проблеми да НЕ могат да различат отделни пиксели. От друга страна имаме да речем Samsung Galaxy S4 (нарочно не чак толкова нов модел телефон), с гъстота на пикселите ~440 ppi. Никакъв начин да се различат отделни пиксели от нормално човешко око.
- Оптималното разстояние за гледане на 40-инчов екран е 2 метра. Там е достатъчна гъстота от само 44 ppi, за да не можете да различите отделните пиксели. За резолюция Full HD (1920×1080) прага е 55 ppi при същото разстояние.
И тук стигаме до 4K резолюцията, за която става въпрос в момента – за да имате същата гъстота като горната (~55 ppi), при тази резолюция (3840×2160) е необходим 80-инчов екран. Какво значи това? Отново няма да можете да различите отделните пиксели.
Ако става дума за цветовете – средностатистическият човек без зрителни проблеми може да види максимум 1 милион цвята. Дори дисплеите, измислени преди много години с по 16 милиона цвята технически нямат никакъв смисъл.
Вмятам само следното – има един единствен случай, открит през 2010 година, на жена, чиито очи са развили четвърти тип конуси. Това са клетките в ретината, които възприемат цветовете. При хората те са три вида – сини, зелени и червени. Четвъртият тип при нея й позволява да различава цветове между червеното и зеленото, което й дава възможност да вижда повече от 100 милиона цвята. Но това е един единствен случай…
[rquote]Какво остава като теглим чертата?[/rquote] Заслужава ли си да дадете 2700 лева за Toshiba Satellite P50t? По мое мнение, съдейки по това какво ни показват науката, изследванията и опита, то НЕ, не смятам че си заслужава. Би си заслужавало, ако имате телевизор/монитор, който да има диагонал, доста по-голям от 80 инча. Това разбира се, е моето лично мнение. Не искам да го налагам на никой от вас.
