Природозащитниците празнуват
Заедно с тях трябва и ние да сме във възторг. Учените смятали, че това същество е било изчезнало. Оказва се, че мишевидният елен не е плод само на въображението ни. Малкият вид елен се е смятал за изчезнал в продължение на 30 години, а сега е забелязан във Виетнам.
Значението на биоразнообразието
Подробна информация беше публикувана в списанието Nature Ecology and Evolution, в която се описват използването на капани-фотоапарати, за да направят снимки на неуловимата сребърна животинка, известна също като виетнамска мишка. Тя по – скоро прилича на много дребен вид елен, от колкото на мишле. Както и да изглежда обаче, локализирането й е от изключително голямо значение както за нас хората, така и за всички останали видове.
Това е така поради факта, че всяка една жива твар има своята цел и значение за екосистемите на Земята. Нарушавайки тяхната цялост, последиците ще засегнат всички. Видовото многообразие не е случайно. И всяко едно същество играе своята собствена роля в поддържането му. Загубата на един вид може да окаже домино ефект върху останалите, като доведе до унищожаването и на други. Освен това биоразнообразието на Земята носи последици за всичко друго. От качеството на въздуха до здравеопазването ни.
Ловко заснемане
Всеки капан е бил оборудван със сензори за движение и топлина, които го задействат, за да снима всичко преминаващо край него. В повече от 200 случая капаните са направили успешни снимки на животинчето в гората близо до На Транг. Изображенията не само бяха първите потвърдени открития на вида от 1990 година насам, но бяха и първите изображения на животното в дивата природа.
Подплатеният със сребро гръб на смятаното за изчезнал вид същество е възхитителен. Може би малките на елена и кенгуруто са най – подобни на въпросното създание. То не надвишава размерите на заек.
Без богатството на животинския свят, няма бъдеще за човечеството. Сега, когато знаем, че не сме загубили сребърното животно, учените могат да работят, за да гарантират непрекъснатия му принос към планетарната екосистема.
От дълго време този вид съществува само като част от нашето въображение. Така смятаха учени и специалисти по опазване на дивата природа. Откритието, че то все още е там, е първата стъпка към това, да не го губим отново. Сега бързо трябва да се вземат решения как да се процедира, за да можем да го защитим по най-добрия начин.
