Pic Credit: solarroadways.com

Мъж и жена, които всъщност са и семейство, са посветили близо десетилетие на една разработка, която може да се окаже единственият или основният енергиен източник в един момент. Става дума за така наречените „Solar Roadways“ или соларни пътища. Екипът наскоро събра около 1 млн. долара и продължава да приканва хората да инвестират в този проект. Сега всички чертежи и мостри вече минават в производство, но дали бъдещето е светло за реализацията на тази идея?

[cquote]Още колко време ще можем да изцеждаме планетата?[/cquote]

На всички е ясно – ресурсите на планетата се изчерпват, а тези, които ни осигуряват нужната енергия, свършват най-бързо. Това е процес, който природата може да обърне и възстанови изчерпаните количества нефт, газ, въглища и т.н. Лошото е, че този процес на възстановяване е далеч по-бавен от процеса на изразходване, за който ние спомагаме на 100%. Това води до нуждата от алтернативни начини за добив на енергия, които допреди няколко години бяха немислими, защото технологията не беше напреднала толкова много. Днес обаче инженерната мисъл може да предложи вариантите и идеите, които да спрат това унищожаване на планетата и спомогнат за възстановяването на ресурсите й. Хубавото е, че тези идеи са реализуеми, но както винаги има едно голямо „НО“, което може би ще попречи.

Идеята на Джули и Скот, двамата изобретатели на „Solar Roadways“, е много интересна. Тя се състои основно в това да използваме енергията на слънцето и пътищата, които вече сигурно са милиарди километри по цялата земя. Сигурно се чудите как ще стане това? Именно посредством тези соларни панели. Те ще се поставят на мястото на асфалта, като по този начин ще събират достатъчно енергия от слънцето и ще я преобразуват в такава, която да се използва за зареждане на електрически автомобили, домове, пътно осветление, размразяване на леда от улиците и какво ли още не. В общи линии, енергията от тези панели ще може да се използва за всичко.

Pic Credit: solarroadways.com

Панелите са изработени от износоустойчиво стъкло и се свързват един с друг посредством мрежа, така че дори и ако един от тях се развали, системата ще уведоми техниците, че той трябва да бъде заменен или ремонтиран. Благодарение на диодните лампи, които са вградени в тях, те могат да се използват и за маркировка на улиците, обозначаване на различни знаци или сигнализиране на шофьорите за опасност напред по пътя. Ще заменим асфалта на цялата планета със соларни панели, които реално могат да генерират, по първоначални изчисления, повече от три пъти от електричеството, което САЩ използва. [lquote]На теория идеята може и да сработи[/lquote]Чрез „Solar Roadways“ също така ще може да се филтрират дъждовните води, да се сменят надземни електрически кабели с подземни.

И преди да си помислите „Супер, давайте да копаем!“ ще ви сваля на земята, защото е време и за лошите новини, които винаги вървят ръка за ръка с някоя такава хубава идея. За съжаление основният проблем е икономически. Когато през 2010 г. за първи път „Solar Roadways“ получават национално внимание се прави изчисление, че в САЩ има около 29 000 квадратни километра пътна настилка. Това ще рече, че ще са нужни около 5,6 млрд. панела, за да се покрие тази зона. За да говорим в пари, това е около 56 000 000 000 000 долара! Виждате колко нули има и би трябвало да ви е станало ясно, че това не е никак евтино. Ама никак!

Погледнато в перспектива, това може би е бъдещето. Какво ще стане, когато нефтът свърши например. Единственият източник на енергия, за който не се очаква „да се изчерпа“ в следващите няколко хиляди години, е Слънцето. [rquote]Дано „високата цена“, която виждаме днес, не ни излезе двойно утре[/rquote]Дали не е по-добре да започнем да го ползваме от сега, преди да е станало прекалено късно. В крайна сметка, тези „Solar Roadways“ ще си избият парите, както обичаме да казваме, след доста кратко време. Има обаче друго нещо, което ме притеснява, и това са петролните магнати. Хора, които не мислят много за далечното бъдеще, а по-скоро как да направят повече пари в близкото бъдеще. Каквото и да си говорим, ако точните хора се захванат да помогнат на Джули и Скот, само за няколко години част от пътната настилка по земята може да се замени с тези „Solar Roadways“. И тук говорим за световна кампания, която да е организирана и да включва всички, наистина всички държави. Лошото е, че на такива хора и такива идеи не им се дава голяма възможност за развитие и тук ми се иска да попитам властимащите: Какво ще правят децата ни след десетки години? Те ли ще плащат „високата цена“, която ние виждаме днес, с нещо много по-ценно от парите?