
Мнозина от вас сигурно ще се запитат, как при толкова сериозни проблеми все още твърдя, че именно Galaxy S3 е апаратът, който най-много ми харесва от серията? Не мога да отговоря на този въпрос. Това е просто усещане, любов от пръв поглед. Galaxy S3 беше точно това, което винаги съм искала от един смартфон, красота, събрала в себе си мощен хардуер, интелигентни функции и прекрасна камера и той винаги ще остане моя фаворит. Ползвах го повече от година, като с течение на времето се появи успокоението, че внезапната смърт може да се избегне с най-новите актуализации, които инсталирах веднага след появяването им. Независимо от това козметичния дефект си оставаше дразнител, а пукнатините ставаха повече. Месец след появата на първата, дойде и втората – горе до дупчицата за микрофона, също така дразнеща, но все пак сравнително малка, защото се намираше на тънката част от лайсната. Когато се появи и трета обаче, нещата наистина загрубяха. Тя вече беше отстрани, до бутоните за звука, а там лайсната е по-широка и само лакът я държеше да не зейне.
Замислям се как един толкова успешен като продажби модел, какъвто е Galaxy S3, може да има два толкова сериозни и дразнещи проблема. Дали от бързане да го пуснат на пазара, дали от некачествени материали или от липса на достатъчно тестове, но той беше едновременно голям успех и голямо разочарование. Красотата му, в която се влюбих, беше помрачена от нещо толкова прозаично, като няколко пукнатини, а сигурността на мощния хардуер, можеше да бъде изгубена за миг, заради един миниатюрен чип, който с течение на времето, просто спираше да работи…каква ирония, това което най-много харесвах, се оказа така крехко и преходно.
Когато реших да се разделя с Galaxy S3, вече беше излязъл неговият наследник S4, но той не ме впечатли с нищо. Беше просто продължение на серията, с малко променен, но не и така красив, както на предшественика си дизайн, някоя и друга функция повече и добра камера, но го нямаше това чувство, това желание да го притежавам. Поставена пред дилемата “А сега на къде?”, аз просто нямах вариант, нищо на пазара не ме привличаше със силата, с която го бяха направили трите предишни модела на Samsung. Мисля, че поне за мен това беше преломната точка, след която вече нито едно Galaxy не предизвика ефекта “Уау”, а тазгодишният флагман S5 също не направи изключение.
Избрах Note 3, заради големия дисплей и мощната батерия и съм доволна от избора си, но моя любим телефон ще си остане Galaxy S3, независимо от детските си болести и разочарованието, които те породиха у мен. Ако Samsung не предложат скоро нещо наистина различно, рискуват да ме изгубят като клиент, въпреки че повече от 10 години използвам техни апарати.
Целта на трилогията, която ви представих не беше да ви описвам личните си драми, свързани с телефоните, а да отговоря на въпроса “Защо не ми хареса новият Galaxy S5?”. Разбира се всичко е субективно, всичко е въпрос на вътрешно усещане и вкус, надявам се да съм една от малкото верни фенове, изпитали поредното разочарование на 24 февруари тази година, виждайки в мечтания флагман само няколко нови функции и сензори, опаковани в до болка познатия ни пластмасов корпус, с малко по-различен заден капак… Не налагам мнението си на никой и дано не съм права, дано Galaxy S5 докаже, че греша когато след седмица достигне до нашия пазар…
Мога само да се надявам!





















































