galaxy s2

galaxy s2

Не мога да не се сетя с умиление и за часовете, прекарани в модване. По това време вече бях навлязла в дебрите на къстъмизацията, а Odin беше моят верен спътник в експериментите. Четях редовно темите в XDA и сякаш ми се искаше да пренеса всичко на новия си телефон. Разбира се го рутнах часове след като го взех, а причината беше малко смешна – играех една игра и исках да пренеса всичко, без да ми се налага да я започвам от начало. Galaxy S2 се радваше на силна поддръжка сред разработчиците и всекидневно излизаше нещо ново и интересно. Понякога си мисля, че е редно големите компании да обърнат малко повече внимание на разработчиците, включвайки техните проекти в бъдещите се планове. Като пример мога да посоча нещо съвсем елементарно на пръв поглед – липсата на индикация за това, колко процента остават от батерията. Разбира се в Google Play има стотици програми, които могат да компенсират този пропуск, но аз винаги съм избягвала натрупването на външни приложения.

С течение на времето започнах да си правя различни иконки за статус бара. Прекарвала съм часове наред пред компютъра, опитвайки се да наглася всичко така, че да се получи желания ефект. Ефектът от модификациите беше поразителен, а нещо толкова дребно, като индикаторите а сигнал и батерия, придаваше един различен и нов облик на телефона, като носеше и много полезна информация. Разбира се не минаваше и без гафове, не рядко се случваше да избързам и да пропусна да направя бекъп, след което разбира се ми се налагаше да префлашвам забилия телефон, но това беше част от удоволствието, от свободата да модифицираш, която ти дава Android.

Не мога да си изкривя душата и да не спомена, че не всичко беше идеално. Обичам да говоря и мога да го правя с часове, но с Galaxy S2 понякога това не беше толкова приятно. Забелязах, че след първите 30-тина минути, апаратът започва да загрява и дори ми се налагаше да го отлепям от ухото си, за да намаля неприятното парене. Жълтеещият дисплей така и не забравих, вярно е, че самата аз не предприех стъпката да го сменя, за да не се налага отново да чакам, но това някак си разваляше перфектното усещане. Показвала съм го на много познати и те не откриваха разликата, но аз чудесно знаех къде се появява петното и то винаги ми се набиваше в очи. Имаше и един странен проблем, който се получаваше при слаб сигнал на оператора, в частност на Глобул и многократно ми се е случвало да не мога да се свържа с мъжа ми, който по това време също вече беше собственик на Galaxy S2. Оказа се, че това не е нещо рядко срещано при този модел.

Като цяло обаче съм запазила само приятни спомени от Galaxy S2. Дали защото толкова много го исках, дали защото той наистина беше нещо различно и иновативно, една огромна крачка напред за компанията, в сравнение с предходния й флагман, не знам, но усещането от срещата с него се е запечатало трайно в съзнанието ми, а времето, което прекарахме заедно, беше забележително и изпълнено с предизвикателства.

Така неусетно премина времето, прекарано с моя верен Galaxy S2. Ако можеше да говори, този апарат сигурно би се оплакал от мен, от жестоката експлоатация и всекидневния тормоз, който му налагах, но аз нямах кой знае какви претенции към работата му. Макар и с пластмасов корпус, той запази бляскавия си вид и когато след време се разделих с него, все още беше като нов. Какво си купих след това? Разбира се Galaxy S3 – това беше моята любов от пръв поглед, но за него ще ви разкажа следващия път.