Акулите чук спират приема на кислород, за да запазят топлината си
Много видове риби и морски бозайници се гмуркат от топлата повърхност към по-дълбоки води, за да ловуват. Студенокръвните животни са изправени пред предизвикателството как да запазят телесната си температура, за да поддържат метаболизма си достатъчно активен за лов. Околната вода може да бъде само няколко градуса над точката на замръзване.
Най-рискова точка за загуба на топлина при всяка риба са хрилете. Поради големия обем топла кръв протичаща там, те наподобяват един вид радиатори, прикрепени към главата.
Някои риби, като китовата акула, са в състояние да запазят телесната си топлина, когато се гмуркат на големи дълбочини. Други, като рибата тон, марлин и акулите мако, са развили специализирани системи за топлообмен в хрилете.
Техниката на акулата чук
Устройството на главата на акулата чук няма нито едно от тези предимства или адаптации. Учените гадаят как успява да прави многократни гмуркания на дълбочини от около 800 метра.
За да разберат как акулите се справят с температурните промени, изследователите разработват устройство състоящо се от инструменти, които измерват дълбочината, температурата на водата, местоположението и движението. Включена е и сонда, вградена в мускулите близо до гръбначната перка, която записва вътрешната температура на акулата. Устройството е проектирано да се откъсне след няколко седмици, да изплува на повърхността и да изпрати сигнал, който да позволи разчитане на данните.
На изследването са били подложени три акули чук, уловени край бреговете на Хавай. Установено е, че някои от тях се гмуркат около шест пъти на вечер в дълбока вода при температури от 5–11°C. Това е около 20°C по-студено от повърхността. Рибите остават там за 5–7 минути преди да изплуват.
Телесната температура остава постоянна през по-голямата част от гмуркането до последния етап от изкачването им обратно в по-топлите води, когато се наблюдава бързо спадане.
Поддържане на топлина
Предполага се, че акулите поддържат стабилна вътрешната си температура, като просто не отварят хрилете и устата си по време на гмуркане. С други думи те ефективно задържат дъха си. Спадът в телесната температура близо до повърхността спира със стръмното изкачване на акулите. Най-вероятно това е моментът, в който те започват да позволяват на водата да тече през хрилете им.
Прекратяването на приема на кислород по този начин предполага, че уникалната глава на акулата чук може да се справи с рязко падащите нива на кислород в кръвта по време на гмурканията. Тъканите и кръвта на акулата може да са еволюирали да задържат повече кислород на единица обем. Това наподобява адаптацията, наблюдавана при хора, които живеят на голяма надморска височина.
Проучването показва как акулите са добре адаптирани към ограниченията на тяхната среда. Гмуркането от тропическите температури на повърхността до само няколко градуса по Целзий е доста екстремно движение, което се извършва редовно. Не е изключено и други видове риби да имат същата или подобна адаптация.
