За разлика от класическата игра, в One Night UW ролите са доста по-малко, но за сметка на това имат повече възможност да окажат влияние върху резултата от играта. За тях – след малко. Най-голямото нововъведение извън геймплея на играта, е въвеждането на смартфон или таблет вместо разказвач. Това значително повишава интереса към играта, защото не е нужно един от вас да не участва в нея, за да може да „води“ останалите. Приложението, което върши тази работа, е доста добре направено и качествено озвучено и определено е страхотен начин да се премахне един от основните негативи на класическата игра. За жалост, то е неприложимо за Werewolf, където сложността на някои от ролите изисква човек да върши тази работа.
Както казах по-горе, при One Night UW цялата игра представлява само една нощ, в която обаче се случват доста повече неща и върколаците нямат възможност да си похапнат. Те само ще бъдат инструктирани да си отворят очите през нощта, за да се разпознаят и да им е по-лесно да работят в екип. По време на нощта в определен ред се будят и някои от останалите роли, като една част от тях имат умения, които сменят картите със самоличностите на играчите. Правилата на играта диктуват, че не можете да гледате картата си след като настъпи нощта, дори да имате съмнение, че тя е сменена. В резултат на това се получават доста интересни ситуации, защото част от играчите могат да се окажат в противниковия отбор, без да знаят за смяната и да помагат за загубата си активно.
Основна разлика на новото заглавие от класическия Werewolf е фактът, че в One Night UW винаги ще имате три допълнителни карти със самоличности в средата на масата, които играят ролята на неутрални членове на селото. Част от ролите могат да взаимодействат с тези карти, като например пияницата, който не знае собствената си самоличност и се събужда през нощта, за да смени картата си с една от средата, без да гледа новата. Това внася много разнообразие в играта, защото в нея винаги има двама върколаци и скоро ще разберете, че всички ще се опитват да ви убедят, че и двамата са в средата и няма такива сред вас. Идеята е интересна, защото създава допълнителни възможности за блъфиране, както и наистина забавни ситуации, в които има само един върколак или дори няма, но вие все пак не успявате да се убедите взаимно, че няма нужда от линчуване.
Самите роли са малко над десет (играта очаква своето разширение в началото на 2015-та, което ще добави още роли), като освен двата върколака и тримата селяни, имате на разположение персонажи с доста интересни умения. Някои от тях ще разпознаете от класическия Werewolf, макар и не е задължително да имат същото умение. Ще срещнете може би най-важният гадател, който ви позволява да видите картата на друг играч, или две от средата.
Сред „специалните“ селяни ще намерите и други доста интересни като крадеца, който сменя самоличността си с тази на друг играч, или масоните, които се разпознават през нощта, подобно на върколаците, и могат да действат заедно, защото са сигурни в самоличностите си. Хубавото е, че и тук имате на разположение поне една роля, която има различнен начин на победа от останалите – познатият от класическата игра шивач, който мрази работата си толкова много, че има за цел да накара останалите да го убият.
По време на дневната фаза на One Night UW ще трябва чрез комуникация между играчите да решите кой от вас да линчувате, като целта на селяните е да уцелят поне един от върколаците, а последните – да бъде изгонен селянин. Приложението отброява определено време, през което можете да обсъждате свободно, след което всеки трябва да посочи играча, който иска да изгони и този с най-много гласове бива линчуван. Тъй като има и карти по средата, е възможно всички да загубите, а ако сте убедени, че никой от вас не е върколак, можете да се разберете да посочите играча от ляво, за да може всички да имат равни гласове и да няма изгонен.
В кутиите на двете игри ще намерите идентични по предназначение компоненти, като класическият Werewolf използва карти за различните персонажи, докато в One Night UW те са заменени с дебели картонени плочки. В кутията на Werewolf ще намерите и тефтерче за модератора, на което да отбелязва всичко, което се случва, и му помага да следи различните роли. Както споменах по-горе, One Night UW не се нуждае от модератор и вместо тефтерче в неговата кутия ще намерите последен модел смартфон, на който да инсталирате приложението.
Шегувам се, разбира се – самото приложение можете да свалите безплатно от съответните онлайн магазини за iOS и Аndroid.
В кутията на One Night UW има още и жетони за всяка от ролите, които влизат в употреба през дневната фаза на играта, когато можете да ги използвате, за да си напомняте предположенията, които сте направили, като ги слагате пред играчите. Като цяло компонентите и на двете игри са на ниво, но картонените плочки в One Night UW са хубава идея, защото се местят доста през нощта и са лесни за хващане. Илюстрациите на новата игра също ми допаднаха повече, отколкото тези на класическия ѝ събрат, защото са малко несериозни и комични, което добре пасва на атмосферата ѝ.
Като лоши страни и на двете игри мога да посоча, че качеството на сесиите ви много ще зависят от уменията на хората, с които играете, но това е характерно за повечето социални игри. Ако някой е прекалено шумен през нощта или не може да се прикрива лесно, определено няма да ви е трудно да го разпознаете. От друга страна, ако всички се справят добре с това, играта вдига доста нивото си на забавление.
Голямо значение за това, коя от двете игри бихте избрали, е броят на играчите, които те поддържат. Класическият Werewolf може да се играе от 5 до 68 души, като това го прави доста подходящ за огромни групи, събития и дори тийм билдинги. За сметка на това обаче, при него има директна елиминация и нужда от модератор, който трябва да е сравнително опитен и доста внимателен, за да не провали играта. От друга страна, One Night UW поддържа само от трима до десет души, но пък е доста по-бърз и не изисква модератор. Предполагам, че основен фактор при избора на една от двете игри би оказал размера на групата, с която искате да ги играете.
В заключение мога да кажа, че определено харесах и двете игри. Голяма част от парти заглавията, които играя, са от този тип – социални, със скрити самоличности и блъфиране. Ако трябва да избера една от двете, със сигурност бих се спрял на One Night Ultimate Werewolf, просто защото имам възможността да я играя доста по-често заради малкия минимален брой играчи и краткото време за изиграване. Въпреки това, не мога да кажа, че не харесвам и оригиналната Werewolf, защото две от сесиите, които огранизирах, бяха с 28 и 33-ма участници и се получиха доста добре. Тя определено става по-забавна и разнообразна с повечето играчи, защото така е по-лесно да включите много от интересните роли. А коя от двете игри предпочитате вие?
