Разбира се, Versailles има своите негативни страни. На първо място бих поставил това, че строежът на замъка в средата на картата доста често може да стигне до етап, в който нямате възможност да построите повече стаи или градини. Това се случва доста по-често при повече играчи и няма начин да бъде избегнато, защото всеки от участниците има свои планове, а реално всички строят на едно място. Ако се стигне до това, играта до голяма степен губи смисъла си, защото целта на всички се измества към разграбване на ресурси и декорации, които да превърнат в точки на края. Тъй като Versailles се движи значително по-бързо с повече играчи, при петима можете едва в средата на играта да стигнете до тази ситуация.
Нещо, което ми липсваше повече във Versailles, е липсата на повече конфронтация между играчите. Макар и това да не е изначално лоша черта, докато я играех ми се стори, че би било добре ако играта беше малко по-състезателна. Наистина в повечето случаи към края се откриват повече възможности за блокиране и прецакване на играчите, но все пак по мое мнение играта само би спечелила от една солидна механика за конфликти. Все пак кой не обича да прецаква приятелите си?
Въпреки това, Versailles е доста солидна игра, която се нарежда сред добрите в жанра. Основното ѝ предимство е, че се играе доста бързо. Нямам предвид само времето за изиграване, но и самото протичане на ходовете – тъй като взаимодействието с другите е само възможността да ползвате определени сгради, действията на останалите не се влачат до безкрайност. Системата на движение и действие по време на ходовете ви е изключително проста и дори да сте от тези, които обичат да премислят всичко, това няма да повлияе много на дължината на играта.
Versailles се оказа и изненадващо лесна за научаване. Визуалните асоциации на правилата по картата и плочките със стаи са разбираеми и с всичко се свиква доста бързо. Това качество на играта, заедно с малкото време, нужно за изиграване, я правят доста лека алтернатива на доста по-сложни и тежки заглавия в същия жанр. Отделно единствената възможна конфронтация в нея – това да купувате нужните на противниците си стаи и декорации, е доста добре развита, защото ви поощрява с бонус точки за излишните предмети на края на играта. Най-голямо разнообразие определено внасят подобренията, чрез които можете да активирате сгради по време на хода на противниците ви, защото значително увеличават стратегическия елемент на играта.
Както казах, Versailles определено е стабилно заглавие. Играта може и да не прави кой знае какви нововъведения, но доста се справя доста добре с избраните механики. Арт дизайнът е семпъл, но красив и подходящ на темата, а самата тема се вписва перфектно в играта, макар и тя да е доста абстрактна. Въпреки че Versailles ми хареса, още не съм сигурен дали мога да я поставя наред с най-добрите заглавия в жанра, защото поне засега ми се струва, че ѝ липсва дълбочината на по-тежките игри от този тип. Все пак бих я препоръчал на всеки, който харесва подобни заглавия, както и на начинаещите в жанра, защото е една много лека, лесна и неангажираща алтернатива.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Може би
Тъй като е сравнително лека и лесна за научаване, Versailles донякъде е подходяща за семейна обстановка.
Социални играчи – Не
Малкото взаимодействие между играчите и липсата на каквито и да е социални елементи няма да очароват тези играчи.
Стратегически играчи – Да
За толкова опростено заглавие, Versailles може да бъде изненадващо стратегическа. Ако искате да спечелите, ще трябва да помислите!
Casual играчи – Може би
Играта е точно толкова лека, че да грабне вниманието на тези от вас, които обичат неангажиращи заглавия. Дали ще успее да го задържи обаче?
Hardcore играчи – Едва ли
Факт е, че към края си Versailles става доста по-състезателна, но въпреки това няма да представлява особен интерес за тази група от играчи.
