Умираща звезда би могла да даде поглед върху това, което предстои да се случи с нашето Слънце

Учените са установили с относителна сигурност, че в крайна сметка Слънцето ще изгори след 10 милиарда години. Ново изследване на умираща звезда потвърждава теориите на астрономите за евентуалната съдба на нашето Слънце.

Стареенето на една звезда може да надхвърли човешкия живот. По тази причина наблюдаването на нейната смърт е много рядка ситуация, на чиито процеси учените са имали щастието да станат свидетели.

Австралийски национален университет

T Ursae Minoris е червен гигант, който е на възраст около 1,2 милиарда години и тежи два пъти повече от Слънцето. Точно както другите звезди във Вселената, и нашето Слънце ще умре един ден. Това е естествения цикъл на развитие и смърт. Светлината му ще изгори и в резултат Земята ще бъде забулена в тъмнина.

Смъртта на една звезда може да настъпи след милион години жизнен цикъл. Поради този факт, човечеството рядко има случай на наблюдение на събитието. Но една звезда, разположена в съзвездието Канис Минор, навлиза в последната фаза от живота си.

Червените гиганти са звезди, които са в един от по-късните етапи на своята еволюция. Това означава, че сърцевината им вече е умряла и заобикалящата външна обвивка активно се слепва с хелий във въглерод. Когато хелият изтича, температурата на червения гигант бързо пада, което води до изгаряне на водород в опит да се попълни звездата. Когато хелият изгаря, температурата отново се повишава. Това колебание на яркостта се случва на всеки 10 000 до 100 000 години и може да има пагубни последици за звездата. Това всъщност наблюдават учените днес.

T Ursae Minoris се изследва внимателно от астрономите от началото на 20 век. Той се намира на около 3000 светлинни години от нас и тежи два пъти повече от Слънцето. Първата забележима промяна в червения гигант се случва през 1979 г., когато честотата, с която яркостта се колебае, изглежда се е увеличавала. Докато в продължение на десетилетия звездата е имала стабилни колебания на всеки 310 до 315 дни, през 1979 г. яркостта се променя след 274 дни. Съвсем наскоро този период стана още по-кратък, като отне само 114 дни.

Изглежда, че умиращата звезда не е загубила само своята яркост, но и масата и температурата си през последните десетилетия. Производството на енергия е станало нестабилно. Това предизвиква така наречения термичен импулс. Той предизвиква бързи и драстични промени в размера и яркостта на звездата. Тя постепенно ще изчезне и ще се превърне в бяло джудже. Процесът обаче може да отнеме е няколкостотин хиляди години.

Слънцето също го очаква подобна съдба. След около десет милиарда години то не само ще изгори, но и ще погълне всички планети в близост до себе си, включително и Земята.