Добре, „Интерстелар“ (Interstellar)… Честно казано, дълго време се чудех как точно да започна това ревю и за това четете това тук в момента. Все още съм объркан, ако мога така да се изразя. Голям фен съм на работата на Кристофър Нолан и очаквах много, но това? Пф… Занимавам се и с астрономия и съм запознат също така и с работата на Кип Торн – физикът, който действа като изпълнителен продуцент и съветник за научната част на филма. Но това? Е, ще разберете какво имам предвид след минутка.
„Интерстелар“ е филм за оцеляването на човешката раса; филм, показващ плашещо, пост-апокалиптично (не точно) близко бъдеще. Защо не точно пост-апокалиптично? Още при стартирането на уебсайта за филма, там имаше малко информация за света, в който се развива действието. Само ще напомня, като и дам малко информация от това, което разбрах от филма (съвсем леки спойлери, които няма да развалят историята за вас) – това е съвсем близко бъдеще, в което правителства няма; войни вече не се водят, защото хората са концентрирали всичките си сили в производството на храна; болест по растенията убива масово посевите и с всяка изминала година, реколтите са все по-малко; изпусканият от гъбичките по растенията въглероден диоксид и масивните пясъчни бури тровят хората и като цяло няма добра перспектива за оцеляване.
„Интерстелар“ също е и филм за човешките взаимоотношения. Нолан поставя героите си в различни ситуации, изпитва тяхната воля, вяра и отдаденост. Отдаденост на една кауза, от която зависи бъдещето на човешката раса. Любовта е нещо водещо в този филм. Все пак, още от трейлърите сте видели, че един баща ще трябва да остави децата си да се оправят сами, за да може той да подсигури тяхното бъдеще и бъдещето на „милиони други семейства“.
Филмът като продукция
От гледна точка на сценаря и историята, може би филмът има една-две дупки (не, не говоря за черната дупка и за червеевата дупка), които висят и карат зрителите да ги интерпретират по какъв ли не начин. От мненията в интернет стигнах до извода, че точно това кара много хора да си мислят, че филмът е недомислен, не добре режисиран и дори на моменти глупав. Аз обаче не мисля така. Защо? Защото това е филм на Кристофър Нолан и той обича във филмите му да има доза мистицизъм, нещо скрито, тайно, което да накара публиката да се замисли и всеки отделен човек да го интерпретира по свой собствен начин.
„Интерстелар“ е преди всичко научнофантастичен филм. Но освен това, той е и драма, фентъзи приключение, а според мен също така и една красива приказка (защо имам предвид точно приказка, ще разберете след малко).
След като говорим за научна фантастика, няма как да не споменем и науката в тази продукция. Още преди да излезе филмът, се говореше, че Нолан иска да предостави нещо научно сдържано с тази продукция. Още повече, астрофизикът и теоретичен физик Кип Торн играе ролята на изпълнителен продуцент. Но да поговорим малко по-обстойно за началото на проекта.
Първоначалната идея за филма всъщност е на Кип Торн и продуцента Линда Обст, които привлекли Стивън Спилбърг за режисьор. Той от своя страна наел Джонатан Нолан (братът на Кристофър Нолан), който да напише сценарий. Това продължило 4 години, като през това време Джонатан ходел на лекции по теория на относителността в Калифорнийския технологичен институт (Caltec), за да разбере науката, нужна за филма. Това било породено от твърдото желание на Кип Торн „Интерстелар“ да не показва нищо, което да е физически невъзможно и родено от фантазията на режисьора. По-късно Спилбърг се оттегля от проекта и Джонатан предлага брат си Кристофър за режисьор, който преработва сценария, смесвайки го със свои собствени идеи за научнофантастичен филм. Към продуцентския екип на Линда Обст се включва и съпругата на Нолан, Ема Томас. Торн играе ролята на научен консултант и изпълнителен продуцент за проекта.
Що се отнася до кинематографията, тук също има какво интересно да кажем. Стилът на Кристофър Нолан много наподобява този на Мартин Скорсезе, по свой различен и уникален начин, разбира се. Това, което искам да подчертая, специално при „Интерстелар“, е начинът на неговото заснемане. Нолан не е голям фен на CGI, така наречените компютърно-генерирани специални ефекти. Разбира се, няма как да минем без тях тук, след като става въпрос за sci-fi филм, но режисьорът е искал да намали използването им до минимум. Затова е прибегнал до добрите стари practical ефекти – корабът, с който героите пътуват (и всички негови части), е малък 3D-принтиран модел. Това според Нолан показва по-осезаемо самия кораб в космоса. Малък е силно да се каже, обаче – моделът на целия кораб Endurance (кръглото нещо, което виждате в трейлърите и на плакатите, ако още не сте гледали филма), който са използвали е около 7 метра голям. Другите два кораба (които са част от Endurance) са изобразени чрез съответно 14 и 15-метрови модели.
Кликнете вдясно за повече информация около самите кораби, представени във филма.
За да избегне и използването на зелен екран за специалните ефекти, Нолан прибягва до друга интересна техника. Космосът и всичко друго, което е трябвало да се генерира компютърно, първо е създадено, след което прожектирано върху екран, пред който актьорите са играели. Нямало е никакви пост-продукционни обработки с ефекти.
Това е един от най-красивите от кинематографична гледна точка филми, които някога съм гледал. За това спомага и изключителното използване на IMAX камери и технология, в комбинация с 35 милиметра лентови камери. „Интерстелар“ не е сниман дигитално. Знаете, че лентовата продукция е също нещо, което Нолан предпочита. IMAX технологията улавя много по-добре цветовете и позволява придобиването на изключително красиви кадри без нуждата от чак толкова допълнителна обработка.
Все пак нека кажем и нещо за компютърно генерираните специални ефекти – тях ги има, неизбежно е. За тях е отговорна компанията за визуални ефекти Double Negative. За да може да бъде изобразена черната дупка във филма, Кип Торн е предоставил на Пол Франклин и хората му математическите уравнения, които обясняват поведението на едно такова космическо тяло. С тях студиото написва изцяло нов софтуер за специални ефекти и с помощта на суперкомпютри започва да работи по черната дупка и всичко друго уникално, което ще видите в продукцията. Някои отделни кадри са отнели по около 100 часа да се рендърнат. В крайна сметка компютърно генерираното съдържание за филма било около 800 терабайта! Представете си…
Ще приключим да разискваме продукцията на филма с няколко думи за музиката. Както знаете, тя е дело на Ханс Цимър. И, ако все още не сте гледали „Интерстелар“, ще ви кажа – музиката, която предстои да чуете в киното е около 100 пъти по-добра от тази в трейлърите (която пак е негова). Комбинацията от конкретни композиции, идеята да се наблегне на определени тонове, придружени от чудесни кадри и трогваща история, е невероятна! За да напише цялата музика за филма, Цимър осъществява 45 сесии за композиране и записи (два пъти повече отколкото при „Генезис“). Също така, за да бъде написана музиката, Нолан е предоставил на Цимър само една единствена страница с текст, който не бил част от сценария (но все пак разказвал главната идея). Двамата имали желанието да дадат на публиката нещо различно от музиката, чута в „Генезис“, и трилогията „Черния рицар“. За тези, които се интересуват вмятам само, че официалният саундтрак към филма излиза на 18 ноември.
За продукцията толкова. Какво можем да кажем за историята, разказвана от филма? Предупреждавам, че дотук беше само информация, която няма общо с историята и може да бъде прочетена от всеки. Оттук нататък обаче, както се казва, следват major spoilers!
You’ve been warned!
Който не е гледал „Интерстелар“, моля да затвори страницата и да се върне след като си тръгне от киното.
