Там валят скали, а океаните са направени от лава
Ако смятате, че животът на Земята през 2020 г. е сравним с ада, планетата K2-141b е неоспоримо доказателство, че грешите. На изгарящата планета, отдалечена на стотици светлинни години, океаните са изградени от разтопена лава, ветровете достигат свръхзвукова скорост, а дъждът е направен от скали. Учените са посочили причудливата, адска екзопланета като една от най-екстремните, откривани някога.
Според ново проучване, учени от университети McGill, Йорк и Индийския институт за научно образование са разкрили подробности за една от най-новите планети. Това е свят, който е толкова близо до своя домакин звезда, че голяма част от него е съставен от океани от лава.
Атмосферата и метеорологичният цикъл на K2-141b са особено странни. Екзопланетата е с размерите на Земята. Изглежда има повърхност, океан и атмосфера. Всички са изградени от едни и същи съставки: скали.
Лава планета
В центъра на голяма осветена област има океан от разтопени скали, покрит с атмосфера от скални пари. Свръхзвукови ветрове духат към студена и безвъздушна нощ, кондензирайки се в скален дъжд и сняг, които бавно се връщат обратно в най-горещия регион на океана – магмата.
Докато анализираха модела на осветеност на планетата, учените установиха, че около две трети от нея разполагат с непрекъсната дневна светлина. Близостта на K2-141b до своята звезда гравитационно я заключва на място. Това означава, че една и съща страна винаги е обърната към звездата.
Тази гореща част на планетата достига температури от над 5400 градуса по Фаренхайт. Достатъчно топло е не само да разтопи скалите, но и да ги изпари. Това създава тънка, негостоприемна атмосфера. Останалата част от небесното тяло е покрита с безкраен мрак, достигайки отрицателни температури до 328 градуса по Фаренхайт.
На Земята
По време на водния цикъл на Земята водата се изпарява, издига се в атмосферата, кондензира и се връща на повърхността като дъжд. Сега си представете този процес, но вместо вода, на K2-141b има само камъни. Натрият, силициевият моноксид и силициевият диоксид се трансформират в минерални пари, които се отнасят до тъмната страна на планетата от свръхзвукови ветрове. Последните бушуват с над 3100 мили в час. Оттам скалите падат обратно в океана на магмата с дълбочина 60 мили, който се движи към светлата страна, за да рестартира цикъла.
Този процес обаче не е толкова стабилен, колкото този на Земята. Потокът на океана от нощната към дневната част е по-бавен. Изследователите прогнозират, че минералният състав ще се променя с течение на времето, като в крайна сметка ще трансформира изцяло повърхността и атмосферата на планетата.
