На днешна дата, през 1953 година американецът Джеймс Уотсън и англичанинът Франсис Крик предлагат общоприетият днес двойноспирален модел на молекулата на ДНК. Първите експериментални свидетелства, подкрепящи хипотезата на Уотсън и Крик, са публикувани през 1953 година в поредица от пет статии в списание Нейчър.
В същия брой на списание Нейчър излиза и статия на екипа на Морис Уилкинс, които прави рентгеноструктурен анализ на ДНК на живо и той също потвърждава двойноспиралния модел. През 1962 година Нобелова награда за физиология или медицина за откриването на двойноспиралния модел на ДНК е дадена на Уотсън, Крик и Уилкинс.
Дезоксирибонуклеиновата киселина, съкратено ДНК, е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологичното развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. ДНК често е сравнявана програма или рецепта, тъй като съдържа инструкциите, необходими за конструиране на останалите клетъчни компоненти, като белтъци и молекули на РНК.
