Парната машина:

Парната машина е вид двигател с външно горене, който използва топлинната енергия, налична във водната пара, преобразувайки я в механична работа. Автомобили, самолети, кораби – нито едно от тези транспортни средства нямаше да съществува, ако не беше открит парният двигател. Това става през 1679, когато Дени Папен прави първата парна машина. Тя представлява цилиндър с лост, който се издига под действието на парата, а после се спуска под атмосферното налягане след сгъстяването на отработената пара.

Първата парна машина с търговски успех се появява около 1712. Окончателни усъвършенствания в парната машина са направени към края на 1700 от Джеймс Уат. Те се оказват важни и навременни, за да може парната машина да стане „двигател“ на Промишлената революция.

Печатницата:

Печатарската преса е изобретена от Йохан Гутенберг през 1439. Той подобрява съществуващите подобия и позволява печатане на над 3 600 страници на ден. Има данни за използването на подобна преса, доста преди това – през 1234, в Корея.
До 1500 над хиляда преси работят в из цяла Европа, а до 1600 са напечатани над 200 милиона нови книги.

Печатарската преса се оказва възлово откритие за разпространяване на новите идеи по време на Просвещението.

Банкнотната:

Откриването на парите като средство за заплащане се приписва на финикийците. В по-голяма част от човешката история парите са под формата на монети или благородни метали. Банкнотата е книжен паричен знак, имащ определена парична стойност. За първи път хартиените пари са използвани в Китай през VII век. В Европа навлизат през 1660. До края на XIX век повечето държави преминават към книжните пари, което води до промяна лицето на глобалната икономика.

Стоманата:

Стоманата е деформируема сплав на желязо и въглерод. Произвежда се по различни методи от векове, но масово започва да се употребява след 1856, когато Хенри Бесемер изобретява по-ефективен начин за нейното производство. Най-старият артефакт, изработен от стомана е на около 4 000 години и е открит в Мала Азия.

Стоманата подпомага Индустриалната революция и построяването на съвременните градове.

Транзисторът:

Транзисторът е полупроводников електронен прибор, който осъществява усилване, комутация и преобразуване на електрически сигнали. Транзисторите са в основата на всички съвременни електронни устройства и се използват практически във всички съвременни битови уреди.

През 1947 американците Джон Бардийн и Уолтър Братейн, работещи за Лаборатории Бел, откриват, че при поставяне при поставяне на ел. контакти върху германиев кристал, изходното напрежение е по-голямо от входното. Ръководителят на групата по физика на твърдото тяло в лабораторията Уилям Шокли оценява потенциала на това явление е през следващите месеци фокусира усилията на екипа върху изследванията на полупроводниците. За изобретяването на транзистора тримата учени са удостоени с Нобелова награда за физика през 1956.