Като всеки моден фотограф, старая се да правя все по-креативни снимки за моите клиенти. Осъзнах, обаче, как с покачването на темперетурите, външните снимки се превръщат във високоградусна физическа дейност.
Миналата седмица имах фотосесия в градината на Кемпински, в която трябваше да снимам 3 девойки с елегантни рокли и грим. Тъй като покрай грима и прическите се забавиха, започнахме да снимаме към 17:00 часа, когато градусите бяха около 33 по Целзий. Докато работя съм последния човек, който мрънка, но капките пот, които се стичаха по челото ми, започнаха да ме дразнят.
Нека погледнем няколко факта. Тялото на апарата, заедно с грип батерията и 24-105mm обектив, тежат около 4 килограма в ръцете ми – които постоянно го държат пред очите ми. Реално 4кг не са болка за умиране. Че кой не може да вдигне някакви си 4 кила?! Но в прегърбена поза, леко приклекнал, с тежестта пред лицето (опитвайки се прецизно да поставиш фокуса) в продължение на три часа на жега от 33 градуса… това вкара скромния фотограф в затрудняваща ситуация.
Докато снимам в добре охладеното ми студио с удобна светлина и вентилатори, работата върви отлично. Когато съм навън на снимки и нямам лесен достъп до ток за вентилация, трябва да измисля как косата на модела ми ще се вее красиво. Когато снимам навън, винаги нося със себе си едно сребърно/златно светлоотражателно пано (което мога да добавя, че ми е спасявало живота в различни ситуации за снимане).
От личен опит досега, мога да споделя че то е най-мултифункционалният аксесоар на един фотограф. Настроих фотоапарата ми на статива и взех паното – и докато снимаше, аз размахвах паното за да развее косата на модела. След 15-тата снимка усещаш как веенето на коса с пано си е направо кардио!
Е, да обобщя случката…
За времето, в което снимах 3-те девойки в градината на Кемпински, успях да сваля 1.200кг. Само от четири-килограмовия апарат и махането с паното на 33 градуса топлина.
В момента обмислям дали има смисъл да си подновявам картата във фитнеса.
