Известните хора се превръщат в хиперболизирани герои, когато починат. И новината, че Филип Хофман е намерен мъртъв в апартамента си със спринцовка, стърчаща от ръката му, звучи като добър повод да преувеличим и да кажем, че загубихме един от „най-талантливите и колоритни актьори“ на своето време. С разликата, че това въобще не е преувеличение. Това е най-точното описание, валидно както за вчера, така и занапред.
Първото нещо, което винаги правеше впечатление във Филип Хофман, бе неговия толкова обикновен, дори скучноват вид. Строг лик, скромна русолява прическа и дребни очи. Не бе особено привлекателен, не бе особено грозноват. Нито пълен, нито слаб. Той бе човек на място, идеалният човек за всяка своя роля, която толкова умело попиваше и изиграваше така естествено, сякаш не бе във филм, а в реалния живот.
И какви роли само! От фантастика като „Игрите на глада“ до гениални творби на киното като „Капоте“ и претлетената „Магнолия“. И това са само филмите, които в редакцията са ни направили най-голямо впечатление през годините. Тук не броим неповторимите театрални изяви, където талантът му сякаш бе дори по-ярък.
Разнообразието в този списък от роли — биографични филми, романтични комедии, сенчести драми, изпълнени с екшън франчайзи… Хофман имаше умението да се вписва неповторимо в картината, която създава.
Като сцената в „Капоте“, която спечели на Хофман престижаната награда „Academy“ за най-добър актьор. Няма един повторен жест за повече от секунда. Гласът, лицето, мимиките. Да играеш толкова добре е умение, което повечето други актьори никога няма да придобият.
„За мен, актьорството е мъчително.“ — сподели Хофман през 2008 в интервю за в-к The New York Times. „И то е мъчително, защото е красиво. Някога бях млад и казах, че това е красиво и го искам. Да го искаш е лесно, но да опиташ да стане велик… е, това е наистина мъчително.“
