Това интервю със Сабин Хелър, изпълнителен директор на затворената социална мрежа за лайфстайл и пътуване A Small World, бе проведено от Адам Брайънт за вестник The New York Times.
Въпрос: Имаше ли досег с предприемачеството, когато още беше дете?
Прекарах ранните си години в интересна и мултикултурна среда, пътувайки между Мумбай, Делхи и Ню Йорк. Пораснах в матриархално семейство. Баба ми бе в Горната камара на парламента в Делхи и редовно я посещавах на работа. Няколко поколения от семейството ми са общественици в Индия. Всичко това разшири кръгозора ми и ме научи да мисля за възможности там, където другите виждат проблеми.
И ме зареди с огромна доза самоувереност като жена.
Когато започнах училище в Щатите, първоначално се затворих в черупка от културния шок. Нужно бе малко време, за да открия как пасвам в средата. Още тогава реших, че искам да изкарвам собствените си пари, вместо да разчитам на джобни от родителите си. Затова, когато бях на 14 години, започнах да раздавам флаери за местните нощни клубове. Наех няколко други деца, получавах процент от печалбата им и ги пращах в различни точки по целия Ню Йорк. По някое време за мен работеха около 25 от приятелите ми.
Въпрос: Беше ли лидер в университета?
Учих в университета Дейвидсън, Северна Каролина. Там имаше невероятен и стриктен код на поведение, който всички ние внимателно спазвахме. Бях глава на комитета по обжалване [където студентите се обръщат след нарушение на кода].
Въпрос: Какво те привлече в това?
Високото ниво на отчетливост, което кодът на поведение създава между хората. Но ги имаше онези странни и интригуващи изключения в прилагането на кода. Исках да се боря за правата на студентите, получили наказанията си незаслужено. Адвокатската дейност винаги ме е привличала по един или друг начин.
Въпрос: И след университета?
Работих в уеб компания, наречена UGO Networks. Това бе в началото на дотком бума. В първия ми работен ден шефът ме попита дали мога да пиша увлекателно. „Разбира се!“, казах аз. Заех се с писането на обновен бизнес план, за да привлечем нова инвестиция. Написах цели 71 страници. Всъщност, идея си нямах в каква трудна задача въвличах себе си, но благодарение на нея се сближих с ръководството. Когато наехме консултант по мениджмънт, започнах да му помагам с проучването. Изчитах по няколко книги на дадена тема и обобщавах наученото в презентации за клиенти.
По-късно се наложи да преструктурираме компанията и да намалим броя служители от 234 до 38. Участвах много активно в процеса и тогава научих стойността на добрата фирмена структура. Научих се как да мотивирам хората, дори когато уволнявахме останалите около тях и намалявахме заплатите им. Тогава разбрах, че твоята визия е единствената валута, с която разполагаш като изпълнителен директор.
Въпрос: Разкажи ми как ръководиш хората си днес.
Трябва да даваш на хората си постижими цели и да ги ръководиш според резултатите, които постигат. Това звучи като нещо наистина просто, но прекалено много хора го пропускат. Когато бях на 22 и работех в UGO, опитът ми и работният ми процес нямаха никакво значение — стига да постигах резултати в края на деня. Видях от личен опит колко въздействащ е този управленски подход. Мисля, че съм страхотен мениджър за мислещите и мотивирани хора. Предоставям им свобода на действие. Помагам им да развият уменията си, да си иградят име. Гледам само това, което постигат. Смятам, че повечето компании се отнасят към служителите си като с малки деца. Затова не допускам тази грешка и с моите служители се държа като с възрастни.
Въпрос: Да поговорим за намирането на хора. Какво търсиш в служителите си?
Как един човек мисли има много повече стойност за мен, отколкото какво е направил. Това, което научих с опита е, че резюмето не винаги отразява качеството на работа. Едно от най-подвеждащите неща, които мениджърите правят в търсенето на персонал, е да търсят за имената на големи компании и да наемат хора, просто защото са работили в X, Y и Z. Но хората, които работят в големи корпорации, не получават възможността да създадат нещо от нулата, защото се облягат на раменете на големята марка. Това може да се окаже капан.
Ето защо просто провеждам разговор с тях, за да разбера как решават проблеми, да преценя колко пъргаво мислят, да видя какво правят, защото го правят, както и къде искат да стигнат. Дали имат желание да се учат, защото самата аз съм научила много от работния процес. Във всяка област има хора, които нямат никаква идея какво правят и защо го правят. Ако някой има дупки в знанията си, трябва да култивира желанието да ги запълни.
Веднага откривам силните и слабите черти на хората. Казвам им от самото начало на интервюто, че не се интересувам от клишираните отговори. Питам ги какво биха направили в дадени ситуации. Хората често решават един проблем на 75 процента и се отказват на последните 25. Именно тогава намирам проблемите в нечий модел на мислене. Способността да имаш моментална преценка за нещата има изключителна важност за мен. Все пак се интересувам от умни хора, които могат да мислят със собствената си глава.
И искам да знам дали даден човек може да измисли идея, да стигне до решение какво да прави с нея и притежава ли постоянство, с което да я превърне в реалност. По един или друг начин, търся лидери, защото да постигаш консенсус с останалите е много важно в света на бизнеса. Трябват ни хора, които могат да управляват натурално и да вдъхновяват хората със своите идеи. Затова винаги питам хората за моментите в живота си, когато са обединявали останалите около своите идеи. И заедно са свършили някаква работа.
Въпрос: Какъв съвет за успех би дала на студентите, които тамън завършват университета?
Светът много се промени и има повече възможности в кариерите, където няма отъпкан път пред тебе. Трябва също така да отделяте време, за да разберете в дълбочина различните индустрии. Ако искате да работите маркетинг, вижте подробности за онези 200 или 300 различни дейности в маркетинговия бранш. Някой, който управлява база данни с клиенти на American Express, има много по-различна работа от друг, който прави бранд маркетинга на Louis Vuitton. Двете неща са толкова различни, че не могат да бъдат обединени под един общ термин. Затова говорете с хората и разберете повече за различните роли в даден занаят.
