Не познавам столичанин, който да не е чувал или да не е ходил поне веднъж до Копитото. Железата на първия кабинков лифт в България от десетки години ръждясват в забрава навръх София, но гледката, която отварят, не се е амортизирала за поколения наред.
[cquote]Сякаш съоръженията са замръзнали във времето, напомняйки за отминала ера[/cquote]
Лифтът е построен през далечната 1961 година с австрийски съоръжения и някога е катерил по 600 човека всеки час на разлика във височините от 600 метра. Възрастните поколения го познават като Княжевския лифт, защото първата му спирка се намира в квартал Княжево. Преди повече от двадесетина години, кабинките му завинаги спират да се движат по стръмностите на планина Витоша, а въжетата му остават самотно да висят, напомняйки за едно отминало време.
Днес, изоставената сграда на Копитото се посещава от стотици млади столичани всеки месец, дошли сред изоставените сгради на Княжевския лифт, за да се насладят на неповторимата гледка от птичи поглед към своя любим (за други не толкова) град.
[cquote]Разходката отнема двадесетина минути с кола, но гледката те държи с часове[/cquote]
Пътешествието до горе отнема между 20 и 30 минути с кола и води по разбитите пътища на витошките къщи за гости, хижи и отворени паркове. Дори никога да не сте били горе, виждате мястото всеки ден — защото новата телевизионна кула на София, която зорко наблюдава жълтите павета и сивите апартаменти от върховете на Витоша, се намира на метри от изоставения Княжевски лифт.
В един идеален слънчев ден сградите и булевардите на София се простират пред вашите очи като парчета от макетно градче. Но ще останете късметлии, дори когато градът е унесен в прашни облаци — под себе си ще виждате възглавницата от бял памук, която обикновено бихте видяли през стъклото на пътуващ самолет. И няма да пожелаете да си тръгнете.
Вижте цялата галерия
