Четенето не е прост процес. Четенето не се изразява само в декодиране на текст посредством букви. В последните години на всички фенове на интернет се налага постоянно една идея, целяща да потъпка тяхното самочувствие. Колкото повече се развиват технологиите и електронното четене, толкова повече ни се натяква, че затъпяваме и не четем книги. Кому е нужно всичко това? Защо предпочитат да прочетат новина в сайт, отколкото „Ад” на Данте?
Всеки път, по който човечеството поема има предимства и недостатъци. Пътят, по който вървим в момента предполага масовизиране на четенето, информиране на секундата, персонализирано съдържание, целящо да задоволи и най-критичните читатели. Защо трябва да се чувстваме виновни, че знаем всичко за Северна Корея, Втората световна война, а не знаем нищо за „Война и мир” на Толстой?
Проблемът с „нечетенето” започва още в училище. Аз съм на мнение, че човек започва да се оформя като истински читател след завършване на средно училище, а не докато учи там. След приключване с наизустяването на критически анализи и лични мнения на „запознати”, човек започва издирването на информация, която го вълнува, а не такава, която се приема за абсолютно задължителна и препоръчителна.
Преди всичко трябва да стане ясно, че четенето на литература не те прави умен. Познавам изключително много хора, които са чели около сто пъти повече литература от мен, но не знаят какво е метафора или ако знаят – нямат понятие за какво точно се използва. Освен това четенето не се изразява само в четене на литературни произведения. Нека не забравяме, че КНИГИТЕ НЕ СА САМО ЛИТЕРАТУРА. Да, никой не отрича, че те предлагат един фикционален свят, който развива въображението и помагат за развитието на мисленето. Но доколко е полезно това произведение точно на мен, например? Интернет предлага точно обратното – персонализирана информация. Точно така се оформят най-добрите специалисти в определени области. Те четат избирателно, четат това, което ги вълнува силно, а не това, което се „препоръчва” от учителката по литература в средното училище. Те стават добре запознати с определена тема и следователно се стремят постоянно да надградят знанията си. Имам познат, който знае всичко за Ницше, но не знае нито една функция на най-новия iPhone. Същият човек обожава идеите на Аристотел, но не е чел „Под игото”. Това прави ли го глупав?
Днес ни се натяква, че не четем достатъчно, че нивата на общото IQ на хората пада значително в последните години. Истината е друга – степента на интелигентност се повишава с всяка следваща година (изследванията го доказват). Защо се смята, че децата не четат, след като по цял ден четат статуси, новини и събития във социалната мрежа Facebook? Това там не е ли четене и кой казва така? Facebook предлага добре организирана система от персонализирани ъпдейти, който са публикувани от същата микрогрупа, в която се намира съответният индивид. Това е една от причините за пристрастяването към социалните мрежи. Нека не забравяме, че благодарение на социалните мрежи се разпалиха протестите, на които всекидневно присъстват хиляди българи. Ако нямаше интернет, как точно щеше да се реши казусът „Пеевски”? Преди 20 години можеше лесно да се подкупят и сплашат медиите, да се скрие информация, но това днес не е точно така. Днес политиците се страхуват от интернет. Те се страхуват от Facebook и Twitter, защото само за броени минути хората могат да се организират. Не е ли чудно, че проекти като ACTA се налагат от властта?
Аз не казвам, че в училище не трябва да се изучава литература, или че трябва да се премахне Ботев или Вазов. Самата образователна система е остаряла и неадекватна на днешната ситуация. Децата отказват да зубрят, те дори не се опитват да разберат Вазов, защото той не отговаря на днешната действителност или „социокултурните реалии” (както биха казали филолозите). Неадекватно е да се преподава еднаква по тип литература на двата пола, защото мозъците им функционират различно. В училище се учи за чувства, емоции – все черти на човешкия характер, които не вълнуват много момчетата. Мъжкото мислене е различно от женското и това е факт, признат от психолозите по цял свят, само не и от филолозите. Момчетата харесват много повече Вазов, отколкото Яворов. Никой от учителите не се сеща да зададе въпроса „защо”.
В навлизането на смартфоните в ежедневието ни потокът на информация се увеличи значително. Още със ставането от леглото, аз включвам своя iPhone и започвам да чета новини, а ако не го направя после се чувствам виновен и неинформиран. По същия начин децата се интересуват от живота на своята микрогрупа. Те намират тази информация в социалните мрежи. В интернет няма задължителни четива, няма препоръчителна литература. В мрежата има лични блогове, които препоръчват книги по собствена преценка и точно заради това те са толкова популярни. Хората не искат да им се налага нещо от „запознати, критици и специалисти”. Те искат да чуят какво четат, както харесват техните познати и идоли.
Проблемът с четенето, пред който сме изправени днес, не е проблем на хората, а на архаичната образователна система. Проблем имат учителите с децата, а не децата с тях. Проблем е, че те не се вписват в общоприетите норми, наложени от векове. Нека не забравяме, че най-известните, богати и успешни личности в днешно време са хора, напуснали гимназия. Справка: Стив Джобс, Бил Гейтс, Тарантино и др. Колко пъти сме наблюдавали ученици, получили двойка по литература, защото не са чели Багряна? Имам познат, който не разбира нищо от литература, но е перфектен механик и обожава колите. На този свят има хиляди професии и милиони кандидати за тях. Питам отново – абсолютно задължително ли е всички да са интелектуалци и специалисти по Достоевски? Ако всички станем „умни” кой ще чисти след нас в ресторанта, кой ще ни оправи колата и кой ще ни продаде най-новия модел Galaxy S смартфон в магазина? Не казвам, че хората, които работят подобна работа не са умни, напротив.
Какво е лошото на несистематизираното знание? Какво е лошото на знанието в много области, а не само в една? И нека зададем и тривиалния въпрос какво е по-добре: да знаеш много по една тема или по малко от всичко? Отговорът не е еднозначен и той трябва да е индивидуален. Всеки е свободен да чете и да се информира както пожелае, където поиска. Четенето е интимен процес. Мрежата дава тази свобода, която младите използват умело днес. Това не се харесва на политиците.
Но за съжаление на властта и литераторите, милеещи за миналото, интернет даде свобода на четенето и информацията, която не може да ни бъде отнета. Не и без кръв. Всъщност, кога четенето е било без кръв? Или трябва да се върнем в миналото, за да може Църквата да изгаря на клада книгите и еретиците?
* Smart News благодари на доц. д-р Милена Цветкова от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет за идеите и материалите, без които тази публикация нямаше да съществува.
