Ние, хората, можем да виждаме само една малка част от електромагнитния спектър – оскъдния диапазон от около 310 нанометра. Някои животни могат да виждат в ултравиолетовия или дори инфрачервения спектър, но никой – нито ние, нито животните – можем да видим дължините на безжичните wi-fi мрежи. Представете си да можехме! Луис Ернан ни показва как би изглеждало това.
Ернан, докторант в Университета Нюкасъл, Великобритания, отчита безжичните сигнали в една стая с Устройство на Кирлиян, както сам го нарича. След това дава цвят на сигналите – според енергиите на сигнала, той оцветява най-силните сигнали в червено, а най-слабите – в синьо.
По думите на самия Ернан:
„Наричам изображенията „спектри“, защото ми напомнят на духове [от английски: spectre – дух. бел. пр.]. Те са там, но не можете да ги видите с невъоръжено човешко око. Фактът, че сме станали толкова зависими от нещо, което не виждаме, ме заинтригува. Исках да намеря начин да покажа wi-fi сигналите, които са около нас и също да покажа как се променят. Те са една ужасно крехка и променлива инфраструктура, която държи технологиите ни заедно и оформя начина, по който боравим с дигиталния свят. Нещо толкова незначително като ходенето из къщи ще се намеси и ще промени формата, разпространението и полето на действие на безжичната мрежа. Затворете грешната врата и спалнята остава място без сигнал.“
Луис Ернан е бил вдъхновен от Сеймон Давидович Кирлиян, който е открил начин за фотографиране на електрическото поле. Когато това станало, Кирлиян и много негови сподвижници смятали, че са открили доказателство за някакво паранормално явление. Те сравнили това, което видели на снимките, с аура и я приписали като уникално силово поле на живите организми.
Има и приложение за Android, наречено Kirlian Device mobile (съжалявам, iPhone потребители), предоставено в Google Play от самия Луис (може да го свалите оттук). Той казва „Много бих се радвал, ако и други хора се занимават с това, използвайки приложението. Аз лично го използвах на една изложба, където бяхме закачили смартфони на тавана и показвахме как сигналите се променят, докато хората се разхождат наоколо.“ Отново: синьото значи слаб сигнал, а червеното – силен.
Ето и кратко видео от изложбата на Ернан:
