Лекари, участващи в национална инициатива за ограничаване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване, настояват за усъвършенстване на антибиотичната политика и по-строг контрол над употребата на антибиотици. Основната цел на кампанията е да се повиши осведомеността сред здравните специалисти. Инициативата е организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българската асоциация „Единно здраве“.
Според данни от Световната здравна организация, над 7% от хоспитализираните пациенти в развитите нации и над 10% в развиващите се страни са изправени пред усложнения от инфекции, възникващи в лечебни заведения.
Актуални данни за разпространението на вътреболничните инфекции в Европа са предоставени от проучване на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията за 2022-2023 г. То е проведено сред 293 581 души в 1250 болници от 31 държави. Резултатите показват, че 4,8 милиона пациенти, или 8% от хоспитализираните, са били засегнати от вътреболнични инфекции. От тях 26% са имали инфекцията преди приемането в болницата, а 71% са я развили след хоспитализацията, като произходът е идентичен – от предходна болница, от новата болница или от заведение за дългосрочни грижи.
Под 3% от инфекциите са с неясен произход.
В България, данни от 3997 проследени хоспитализации в 23 болници от второ и трето ниво на компетентност показват, че 147 пациенти, или 4%, са имали установени вътреболнични инфекции, което е значително по-ниско от средното за Европа. От проследените случаи 22% от инфекциите са възникнали преди приемането на пациента, а 76% – по време на престоя. Инфекциите с неясен произход са 29%, което подсказва, че отчетността на вътреболничните инфекции в България е недостатъчна, ограничавайки възможността на специалистите да идентифицират и адресират проблема.
Най-честите видове вътреболнични инфекции включват уринарни инфекции, инфекции на дихателната система и сепсиси, като основните причинители са грам-отрицателни бактерии. Проф. д-р Емма Кьолеян, началник на лаборатория по микробиология в УМБАЛ „Лозенец“, подчертава, че много от тези бактерии са полирезистентни, и акцентира на важността на предприетите мерки за контрол на инфекциите и антибиотичната политика.
Масовото предписване на антибиотици в доболничната помощ е проблем, а общопрактикуващите лекари трябва да предписват антибиотици само при доказана инфекция, което изисква по-добри диагностични възможности. Най-тежките инфекции се лекуват в болниците, особено в интензивните отделения, където антибиотиците се прилагат в значителни количества.
Пациентите с диабет, хора над 65 години и тези с множество заболявания са най-застрашени от вътреболнични инфекции. В нов проект за наредба, който ще бъде публикуван за обществено обсъждане, е предвидено специално микробиологично изследване за рискови пациенти при постъпване в болница, за да се установи наличието на рискови щамове.
Ако се открият полирезистентни микроорганизми, пациентите ще бъдат изолирани и обгрижвани от специализиран персонал. Това поставя два основни проблема – нуждата от повече средства за микробиологични лаборатории и недостиг на единични стаи в болниците. Тези въпроси трябва да станат приоритет за страната, за да се запази здравето на населението.
