След проучване, астрономи показват, че в космоса е възможно да има планетарен обект, който никой до сега не е наблюдавал — т.нар. синестия е предложена от Саймън Лок (Simon Lock) от Харвард и Сара Стюарт (Sarah Stewart) от университета в Калифорния Дейвис. Работата им е публикувана в Journal of Geophysical Research: Planets.
Синестия, теоретизират Лок и Стюарт, е огромен космически обект, който се получава след удар между два други такива с планетарни размери. В ранната еволюция на една звездна система например се предполага, че ударите между млади планети са доста често срещани. Ако една планета се удари в по-малък обект, част от изхвърления материал може да започне да обикаля около планетата под формата на диск. Ако обаче и двата обекта са с големи размери и се сблъскат с голяма скорост, се получава синестия.
В общи линии, синестия е доста по-голям от планета обект, във формата на тороид (поничка), който обаче е запълнен по средата (вижте графиката по-долу). Той обаче не е нито с твърда, нито с течна повърхност — поради огромната температура, получена по време на сблъсъка, синестията представлява изпарени скалѝ.
Според учените, подобно нещо може да се получи само ако двата сблъскващи се обекта са достатъчно масивни и само ако се ударят с голяма скорост. Тъй като космическите тела се въртят, те трябва да имат и голям ъглов момент, което също е съществено за образуването на синестия.
До сега никой не е наблюдавал подобен обект на звездното небе, но се предполага, че подобни космически тела биха могли да се наблюдават в други слънчеви системи. Поради физичните процеси при тяхното образуване обаче, важно е да се отбележи, че синестията не е дълготраен и стабилен обект — когато температурата на тороида спадне с времето, скалѝте започват да се втвърдяват и да падат по посока центъра на обекта, евентуално установявайки стабилно сферично тяло.
Текущата хипотеза за образуването на Луната твърди, че тя е резултат от сблъсък на младата Земя с друга близка по маса планета. Според Лок и Стюарт е напълно възможно при този сблъсък да се е образувала синестия, която след няколко стотици години да е изстинала и от нея да е произлязла текущата система Земя-Луна.
Името синестия, отново предложено от Саймън Лок и Сара Стюарт, идва от гръцки: от представката syn- [заедно] и името на гръцката богиня на домашното огнище Хестия (Hestia).
