Снимка: „The Brain That Wouldn’t Die“ / Sterling Productions

Първата идея за трансплантация на глава може да се каже, че идва от романа „Франкенщайн“ на Мери Шели, написан през вече далечната 1818 г. В него доктор Франкенщайн „сглобява“ човешко същество от органите и крайниците на различни мъртви хора. Но това е фантастика. В реалния свят за трансплантация на глава (или на тяло, в зависимост от гледната точка) се говори още от началото на 50-те години на XX век.

Виж още: Във Великобритания ще има бебета от трима родители

Още тогава пионерът при този вид операция Владимир Демихов зашива главата и предните лапи на куче към тялото на друго такова. Той продължава работата си с по-известните в днешно време негови опити – създаването на двуглави кучета. Никое от животинчетата тогава не доживява повече от няколко дни. Доста страшничко и неетично, бих казал, но  през 1970 г. доктор Робърт Уайт, вдъхновен от Демихов, прави първата успешна трансплантация на глава на маймуна. Уайт е искал само да покаже, че процедурата е осъществима и не се е занимавал да свързва гръбначния стълб на животното – то било парализирано и можело да диша само с помощта на апарат. Става още по-страшно…

Споменаваме всичко това, защото е важно за новината. Според един учен, доктор Серхио Канаверо, медицината вече толкова е напреднала, че можем да осъществим успешна трансплантация на глава дори и на човек. Той твърди, че това може да стане в рамките на две години от сега. Най-голямата пречка в случая е тялото да отхвърли главата (или обратното, отново според гледната точка), но според Канаверо това може да се избегне чрез имуносупресори.

Процедурата е сравнително проста за следване – главата, която ще бъде трансплантирана, се замразява, за да се запазят клетките живи. Същото се прави и с тялото на донора (не забравяйте, че тук всъщност донорът дава тяло – главата е тази, която оцелява, благодарение на ново тяло). След това кръвните съдове на двете части се свързват чрез прецизни маркучи, а накрая най-трудната част – да се свърже гръбначният стълб и неговите нерви един по един.

Със сигурност не съм единственият, който смята че трансплантация на човешка глава върху чуждо тяло звучи наистина ужасно неетично и неправилно. Така смятат и много други доктори и учени. Доброволците за подобна операция ще трябва да са наясно с това, че след като умрат може и да не се събудят, ако тя е неуспешна. А дори и да е успешна, може да не доживеят много след това, докато процесът не бъде усъвършенстван.

Според учените такава операция може да помогне на пострадали от катастрофи, чиито тела са сериозно увредени. Много други смятат, че богати хора, които не харесват телата си, ще се възползват от трансплантацията от козметична гледна точка.