Всеки един от нас се е лутал в търсене на отговори за прераждането, живота след смъртта, дали изобщо тези двете са възможни и може ли човешката душа да съществува завинаги. Един от начините да си представим умирането е като пътуване във времето – с разликата, че вместо да пътуваме в бъдещето или да посетим древен Рим, ние отиваме във вечността, където няма нищо и никога не се връщаме оттам.
ВИЖ ОЩЕ: Топ 5 любими функции на новия Android Lollipop
Но истината е, че дори и най-великите философи и мислители не могат да достигнат до единодушно обяснение и никой няма представа какво всъщност се случва с нас, когато напуснем този свят. Именно това прави мисълта за смъртта толкова страшна и ужасяваща. Но чувството, че човек наистина отива някъде другаде, остава. Усещането за присъствието на човек в сегашното време и пространство не може да бъде отнето, усещането как едно съзнание трепти, а после изчезва, прави смъртта невероятно необяснима от логическа гледна точка.
Нека си го представим по този начин. Влаковете се управляват от хора, а ако машинистът внезапно умре и съзнанието му отиде във вечността, голямата стоманена машина ще продължи да се движи по релсите. Осъзнавайки тази възможна ситуация, железопътните компании създават “Превключвател на мъртвеца” – лост или педал, който машинистът натиска при управление на влака. А, при внезапна смърт, тялото ще се отпусне от педала и влакът ще спре. Именно тази остаряла технология е вдъхновила невролога David Eagleman да напише кратка научно-фантастична книга, наречена “A Brief History of Death Switches” (“Кратка история на смъртни превключватели”). Историята започва с познат проблем: “В началото на компютърната ера хората умираха с паролите в главата си.”
Книгата разказва за административния кошмар, породен от това, че имейли, снимки, дневници и всякакви видове данни остават заключени завинаги, защото достъпът до тях е преминал в отвъдното със своя собственик. Така се ражда и идеята за софтуера, наречен Death Switches (“Смъртни превключватели”), който има способността да улавя смъртта на дадено лице и да изпраща предварително написани писма на неговите близки с пароли и друга важна информация. Но на Eagleman не му отнема дълго време да осъзнае, че софтуерът може да бъде използван за много повече от размяна на пароли от отвъдното. Това е идеална възможност за хората да кажат последно сбогом или да изкажат мнение по въпрос, по който дълго време не са били изслушвани.
През 2006-та година начинанието на Eagleman се превръща от научно-фантастична история в истински startup. Абониралите се за услугата получават имейли периодично като проверка от системата дали са още живи. Когато не отговорят, DeathSwitch започва да изпраща предварително написаните имейли на близките на абоната. Проектът се развива успешно и успява да привлече хиляди потребители. Като всеки модерен startup, софтуерът предлага различни функции като способността да планираш изпращането на имейл далеч в бъдещето – например да честитиш рождени дни, сватбени годишнини и други поводи, години след като си преминал в отвъдното.
Дали пътуваме в други измерения и паралелни вселени след смъртта човечеството с тревога се е опитвало да разбере в продължение на хилядолетия. Като софтуер DeathSwitch е сравнително лесен за усвояване, но като идея проектът може да бъде изключително обезпокояващ и дори потресаващ. Но същевременно това, което софтуерът ни позволява да достигнем, е нещо, което преди създаването на интернет би звучало като магия.
Сразяващ може да бъде и фактът колко много от нашия живот се превръща в данни, които ни надживяват – като например всичките снимки, видеа и друг вид наша информация в интернет пространството. Може би именно заради това тази транс-измерима по вид комуникация след време няма да ни се струва толкова плашеща и неестествена, а дори обратното – ще бъде изключително полезна за развитието на човечеството. Google дори създаде своя прозаична версия на DeathSwitch, наречена Inactive Account Manager – акаунт, който позволява на потребителите на плануват своя виртуален задгробен живот, давайки достъпа до различна информация от Gmail, Google Drive или други услуги на различни хора. Точно както наследствените вещи се разпределят на близките на починалия.
Но идеята на Eagleman е далеч по-мистериозна и стойностна и отива отвъд уталитарните човешки нужди за достъп и притежание. DeathSwitch е напълно криптиран и анонимен, нещо като черна кутия, в която дори той самият не може да надникне. Системата съхранява лични и съкровени съобщения, които чакат да бъдат доставени. Eagleman споделя, че си представя различни писма с неочаквани обяснения в любов, изповеди на тайни или престъпления или пък местонахождения на скрити съкровища. А най-важното е всичко това да остане в бъдещето, докато не дойде моментът за споделяне.
