Ревю на Acer Predator 17X (GX-791) – 2 част

В първата част на ревюто ми за ултра звяра Acer Predator 17X (GX-791) ви разказах за моите впечатления от визията и дизайна на тази машина. От там стана ясно, че лаптопът идва с доста агресивен външен вид и макар да прилича доста на моделите от серията Predator 17, подобрената версия разчита да ви грабне не толкова с външния си вид, колкото с това, което се крие под капака. Затова днес мисля да поговоря малко за представянето на машината по време на работа.

Първо ще направя един много бърз преглед на параметрите. Acer Predator 17X (GX-791) разполага с Intel Core i7-6820HK (4-ядрен, 2.70 – 3.60 GHz, 8MB кеш), NVIDIA GeForce GTX 980 (4GB GDDR5), до 64GB (4x 16384MB) DDR4-2133, 1TB HDD @7200rpm + 256GB M.2 PCIe NVMe SSD (до M.2 SSD с поддръжка на RAID0) и 8-клетъчна 88.8Wh (6000 mAh) батерия. При мен беше версията с 32GB RAM, но така или иначе не мисля, че щеше да има особено голяма разлика, защото повечето игри, а и някои от програмите, с които работя, все още не могат да се възползват толкова добре от 64GB RAM. Разбира се, ако натиснете After Effects с нещо по-сериозно, нужда от повече оперативна памет ще се усети, но и ако работите по чак толкова сериозни проекти, едва ли ще ги правите на лаптоп.

И така, след като вече знаете хардуерните показатели на Acer Predator 17X (GX-791), е време да видим за какво иде реч по време на работа. За времето, в което го ползвах, се случи така, че доста сериозни проекти ми „седяха на бюрото“ – беше доста подходящ момент при мен да се появи компютър с такива показатели. Както знаете, наскоро снимах новото видео на Дичо и трябваше и да го монтирам. В допълнение на това снимах и монтирах още няколко клипа с него – може да ги видите малко по-долу в ревюто. От всичко това следва, че Acer Predator 17X (GX-791) прекара няколко доста тежки седмици с мен. Специално за монтажа не съм се и замислял, че ще имам проблеми, защото там нещата изискват малко повече ресурс само като трябва да преглеждате 4K файлове. Беше ми по-интересно какво ще се случи, когато започна да добавям ефекти и да правя цветови корекции, защото тогава проектът става доста тежък и се вижда истинският потенциал на машината.

В крайна сметка се получи така, че новата видео карта NVIDIA GeForce GTX 980 (4GB GDDR5), снабдена с 2048 CUDA ядра на NVIDIA, които оперират при 1126MHz тактова честота или 1216MHz при максимално натоварване, принципно ползвана за настолни машини и може би най-интересният компонент в този лаптоп, все още е несъвместима с After Effects и Sony Vegas. Това не може да се каже, че е по вина на Acer и явно ще трябва да се почака известно време, преди да може на 100% да се възползваме от мощта й. За сметка на това Ae си черпеше повече от RAM паметта и от наличните 32GB, на моменти 20-23GB си отиваха. Sony Vegas пък разчиташе повече на Intel Core i7-6820HK, който се справяше отлично и доста бързо. Чипът идва с 14nm FinFET производствен процес и интегрира Intel HD Graphics 530 видеокартата с 24 EU (Executable Units), с тактова честота 350 – 1050 Mhz. Тя може да бъде повишена до 3.6 GHz за едно активно ядро, 3.4GHz за две и 3.2GHz за всичките четири. В допълнение Acer са включили къстъм софтуер, с който да регулирате режима на работа, но лично аз не усетих голяма разлика при работа, докато ги сменях. Може би при гейминг би било по-осезаемо.

Въпреки факта, че известна част от компонентите не сработваха напълно със софтуера, работата на машината при видео и фотообработка беше безупречна. Видеата се рендираха бързо, а при 4K форматите нямаше проблем с плейване, ефекти и рендиране, макар че те вече си имаха компресия, което допълнително утежнява тези процеси. Бих се радвал в бъдеще на малко повече съпорт от страна на Adobe, защото не за първи път срещам видео карти, за които програмите им дават, че не са съвместими, а в случая си е грехота да имаш NVIDIA GeForce GTX 980 и да не може да я ползваш на максимум.

Стигаме и до момента с игрите, където не мога да кажа, че съм напълно в свои води и както обикновено разцъках CS: GO, която не е от най-тежките игри на пазара, но пък е доста комерсиална и вероятно всеки геймър поне малко се гърми с терористите. Тук останах малко изненадан от статистиката, която виждах в реално време. Без значение дали играех на High или Low настройки, нямаше видима разлика във FPS показателите, което беше странно, а още по-озадачаващото е, че бяха доста ниски. От възможни 240-260 fps на тази игра (според данни в други сайтове), при мен нещата бяха заковани на 75 fps, което ме навежда на мисълта, че тестовата бройка, с която разполагах, не работеше на „пълни обороти“.

С това ще завърша прегледа на хардуерните възможности на Acer Predator 17X (GX-791) и ще си оставя място за още една статия, в която да поговоря за дисплея, охлаждането и още някои други интересни характеристики на този зверски лаптоп. Както казах и в предното ревю, Acer Predator 17X (GX-791) се продава у нас за ~6000 лв. Ако някой има интерес и възможност да си позволи лаптоп от подобен клас, предложението на Acer си заслужава.