Всички, ползвали малко или много някакъв аксесоар за виртуална реалност, знаят че след известно време на носене, започва да ви става лошо. Върти ви се свят, може би е започвало да ви се гади, боли ви главата и т.н. и т.н. Учените вече знаят защо се получава това и може би имат идея как да го заобиколят, за да може усещането във виртуалната реалност да е максимално близко до истинското.
Подобно е усещането и при морската болест. Когато сте в каюта на кораб и нямате поглед към външния свят, усещате че въпросният кораб се клатушка, но очите ви казват „Ти не се движиш“. Причината, поради която ни става лошо, когато ползваме виртуална реалност е, че имаме няколко отделни сетива. Седите си в хола на дивана, с каска за виртуална реалност и в същото време се возите на влакче в лунапарк. Тялото ви знае, че вие всъщност не се движите и затова се обърква. Тук не говорим за това да се чувствате все едно наистина сте на влакче (обсъждахме вече защо това е невъзможно… засега), а просто организмът ви да не се лъже толкова и да не ви прилошава. Е, сега да се върнем на случая с морската болест, който споменах – за да ви мине, трябва да излезете на палубата и да погледнете към хоризонта. Така огранизма ви ще види, че всъщност всичко се клати и трябва да ви мине. С виртуалната реалност е същото.
Учените от Департамента по компютърни графични технологии към Университета Пердью имат едно съвсем просто, елегантно и работещо решение – добавянето на нос в обсъжданата досега виртуална реалност. Когато половината нос се вижда в лявата страна на очилата, а другата половина в дясната, вашите сетива по-лесно могат да бъдат заблудени, че вие се движите, защото картината ще се движи, а „виртуалният нос“ ще бъде неподвижен спрямо лицето ви. Голяма част от експериментите, проведени в университета с виртуална реалност, са дали положителен резултат. Разхождането из виртуална вила и возенето на влакче по-трудно са причинили на доброволците прилошаване.
