Човек, жонглиращ със собствената си глава или друг, държащ единайсет човека на раменете си – звучи странно, но подобни изображения са съществували още в края на XIX век. Тяхното съществуване било възможно благодарение на изключителни монтажи, осъществявани чрез елементарна техника, която била почти толкова ефективна, колкото съвременните нови технологии.
В днешни дни е практически почти невъзможно да откриете снимка, чиито пиксели да не са били „пипнати”.  Технологичната ера позволява на абсолютно всеки да преработва която и да е снимка – от големите постери и плакати до фотосите, щракнати набързо с мобилните апарати. Но практиката за преработване на изображения съществувала много преди Photoshop-а – всъщност тя се появила още с изобретяването на първия фотоапарат. Манипулиращата фотография от миналото оживява в експозицията „Алтерало” в Metropolitan Museum в Ню Йорк.

„Снимките от изложбата са били променяни с помощта на много различни техники – от многократно излагане на светлина до различни комбинации от проявяване, фотомонтаж и боядисване на негативите“ – разяснява специалистът по връзки с обществеността на Metropolitan Museum Александра Козлаковски.

Експозицията представя почти 200 изображения и е разделена в седем отделни секции, съответстващи на различните намерения, с които фотографите са манупулирали снимките си.
Преработването на едни от първите снимки, които могат да се видят в изложбата, е било продиктувано от желанието на фотографите да компенсират ограниченията на тогавашната техника и да успеят да направят по-близки до реалността фотоси.

„За да увеличат монохромната палитра на произведенията си, те добавяли оцветители за портрети и по този начин придавали по-голямо усещане за правдоподобност на снимките си“ – допълва Козлаковски.

Снимките в експозицията са правени и обработвани между 1840 и 1990 година, благодарение на което зрителите могат да проследят във времето еволюцията на техниките за подправяне и фалшифициране на негативи и изображения.

„Интересни са разделите, посветени на манипулацията, правена с политически мотиви като например тези на Ърнест Южен Апер през 1871 година, в които са показани кланетата, извършвани по време на Парижката комуна.Или пък тези публикувани по време на управлението на Сталин, на които политическата чистка на съветските лидери, осъществена чрез премахването на портретите им от официалните снимки, е очевидна. Това е прекрасен пример за това как един исторически документ може да бъде фалшифициран“ – обяснява Козлаковски.

Друг забележителен раздел от изложбата е посветен на фотографията от вестници, списания и реклами, където още в миналото снимките са силно преработвани, подобрявани или изцяло изфрабрикувани, за да предстявят събития, които никога не са се състояли. В този раздел се отличава известната корица на Ервин Блуменфелд за Vogue от 1950 година или портретът на Одри Хепбърн от Ричард Аведон от 1967 г.
Сред снимките от изложбата са включени някои от творбите на Дора Маар, Грет Стерн, Нерберт Байер, Ив Клейн, Джон Балдесари, Мен Рей и Джери Уелсман – артисти, които дадоха своя принос за развитието на манипулативната фотография много преди появата на Photoshop.

Още снимки можете да намерите в галерията по-долу.

[nggallery id=48]

Източник: El Pais

Сподели
Предишна страницаGoogle ще пуска брандирани Chromebook с тъчскрийн
Следваща страницаЗапознайте се с двусимовия Nokia Asha 205
Силвия Янчева е технологичен журналист и редактор на Smart News. Работила е в дирекция на МВнР и била е част от екипа на първата демократична онлайн медия Policymic. Като най-голяма своя страст определя спорта, който е неизменна част от ежедневието й от години насам. Интересува се и от политика, Психология, PR, Фотография, и социални мрежи. За контакти: yancheva@smartnews.bg