Както всяка друга година, и това лято представи огромен избор от блокбъстъри, които да ни забавляват в киното. След като големите горeщини вече са на път да си заминат, е време да погледнем назад и да кажем няколко думи за тези филми, които си заслужаваха (и може би малко за тези, които ни разочароваха). Разбира се, би било странно да съм гледал всички филми, които отбелязахме в нашия летен кино гайд. Ще ви кажа обаче кои от тях ми направиха впечатление, било то добро или лошо.
„Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ (Avengers: Age of Ultron)
Започваме с първия летен блокбъстър в лицето на „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“. Разбира се, за него вече ви разказахме подробно, но нека кажем няколко думи – това е може би един от най-силните филми на Marvel след „Пазителите на Галактиката“ (Guardians of the Galaxy), лично според мен. Поне три различни студия са работили по специалните ефекти на филма и определено са си свършили работата добре. Да, ясно е че 90% от сцените са снимани на зелен екран, но ще кажа така – какво от това, щом изглежда добре. Екшънът беше типично комиксов, с много тупаници, експлозии и прочее неща. Историята грабна и общо взето всички фенове нямат търпение да видят какво ще се случи в следващия етап, а именно в „Captain America: Civil War“.
„Лудия Макс: Пътят на яростта“ (Mad Max: Fury Road)
За „Лудия Макс: Пътят на яростта“ също си говорихме подробно. Тук отново ще отбележа, че това според мен е един от най-добрите филми за 2015 г. до момента. Определено е най-сериозният екшън, който съм гледал в близките години. Може да звучи малко пресилено, но според мен е така – тук Том Харди умело застава на мястото на Мел Гибсън като Макс, който има интересна роля в тази поредна продукция от сагата. Дори може да се каже, че не заема централна роля – тук тя е за Шарлиз Терон и силната героиня Фюриоза. Макс почти не говори през целия филм, но това не му пречи да изглежда и играе само както Том Харди си го може. Ако ви се отвори възможност, гледайте „Лудия Макс: Пътят на яростта“ непременно! Чакаме продължение! А дали филмът ще вземе Оскар? Според мен ще бъде номиниран, а силно се надявам и да грабне някоя и друга статуетка.
„Полтъргайст“ (Poltergeist)
През 1982 г. излиза един от най-добрите филми за духове. Той веднага се превръща в класика и в последно време Холивуд реши, че е добра идея на направи римейкове на някои много хубави стари филми. За добро или лошо, повечето от тях не се получиха, като това важи и за тазгодишния „Полтъргайст“. Макар че подборът от актьори е добър, в лицата на Сам Рокуел („Луна“) и Джаред Харис („Шерлок Холмс: Игра на сенки“), това не помогна на римейка да се издигне в очите на критици и публика. Продукцията потъна в забрава почти веднага след първите си прожекции и вече дори няма възможност да го гледате никъде. Не съжалявайте.
„Джурасик свят“ (Jurassic World)
Ето, че стигаме и до един от най-чаканите филми това лято. Цели 22 години след първия филм, най-накрая имахме възможност отново да изживеем близката среща с любимите си кръвожадни динозаври. Да, няма спор – „Джурасик свят“ е третият най-печеливш филм в историята на киното, надхвърляйки повече от десет пъти своя бюджет (печалбите са около 1,6 милиарда долара). Много хора смятат, че филмът е жесток, но ми се иска да им се противопоставя. Съжалявам, но не мога да си изкривя душата, както се казва. Според мен сценарият не бе достатъчно добре изпипан и на места историята вървеше мудно, скучно и глупаво, а шегите бяха плоски. Да, смях се в кино салона, но това беше само защото понякога „Джурасик свят“ изглеждаше наистина изключително глупаво. Определено за мен това е разочарование за оригиналния „Джурасик парк“ (Jurassic Park) от 1993 г.
„Приятелю, Тед 2“ (Ted 2)
Тази комедия само ще я спомена. Признавам си, не я гледах. Но искам само да отбележа, че за „Приятелю, Тед 2“ дори не се говореше много. Честно казано Сет МакФарлън започна да се повтаря с едни и същи глупости и съдейки по чуждото мнение, в този филм положението не е по-различно. Първите сезони на телевизионната му анимация „Family Guy“ са класика, но с последните му няколко филма нещата са все едни и същи – плосък хумор и глупави шеги.
