Мозъчната стимулация днес се използва най-вече за медицински цели, но бързото развитие на технологията вече позволява да се употребява и в домашни условия. Това е всъщност съвкупност от най-различни методи за осъществяване на промяна в някои мозъчни процеси. Всичките популярни методи, без дълбоката мозъчна стимулация, изискват поставянето на електроди или други средства външно върху черепа на пациента. Целта на мозъчната стимулация е чрез външно влияние (електричество) да се премахнат неврологични симптоми и заболявания, които не се повлияват добре от други традиционни методи, например чрез медикаментозно лечение.
Методите
Дълбока мозъчна стимулация – при този метод е необходимо имплантиране на електроди в черепната кутия, които регулират електрическите потоци в мозъка. ДМС е ефективно средство при контрол на заболявания като Паркинсон.
Транскраниална стимулация – поставят се електроди върху скалпа , които изпращат на зададени интервали потоци от електрически ток към невроните. В зависимост от поставената позиция този метод позволява стимулация на паметта, вниманието и някои способности като упражняване на математически операции. Някои изследвания посочват, че този метод е подходящ и за намаляване на хронична болка и депресия.
Транскраниална магнитна стимулация – чрез този метод се доближава магнитна намотка, която създава магнитно поле, изменящо електрическите потоци в невроните на мозъка. ТМС е ефективно средство за справяне с някои психиатрични състояния и увеличава някои когнитивни способности. В САЩ този метод е одобрен за използване при депресивни състояния и мигрена.
Електроконвулсивна терапия – широко позната още като „електрошокова терапия“. При нея пациентът се анестезира, след което се прилага голям заряд от електрически ток. ЕКТ се използва успешно за справяне с остри състояние на депресия, шизофрения и биполярно разстройство.
ВИЖ ОЩЕ: Научен поглед върху децата индиго и езотериката
Съвременно състояние
В момента медицината и невронауката търсят начини за подобряване на наличните технологии, както и разработване на нови такива, за справяне с все по-коварните заболявания. Разбира се, това не са единствените заинтересовани. Американското Министерство на отбраната, и особено тяхната агенция за перспективни изследвания (DARPA), финансират проекти, които имат за цел да установят и разработят методи на мозъчна стимулация за увеличаването на способностите на войниците.
Ентусиастите
Един от ентуасиастите е Нейтън Уитмор, който чрез експериментиране с мозъчна стимулация в домашни условия е подобрил не само паметта, но и математическите си способности. Но Уитмор не е единствен в тези смели опити, в интернет започват да се увеличава общността от хора, които самостоятелно експериментират с иновативната медицинска технология. Много от тях наричат себе си „мозъчни хакери“, а някои от тях дори разработват и собствени устройства. Увлечението им е свързано най-вече с предизвикателства, които сами са си отправяли – справяне на тестове, впечатляващи резултати на видео игри или нещо друго.
Голяма част от учените и изследователите потвърждават за значимия потенциал на технологията, но са категорични, че тя не бива да се използва все още в домашни условия. Мозъчната стимулация е изключително бързо развиваща се технология и тя все още е в първите си етапи на развитие. Експертите се опасяват, че при неправилна употреба методите могат да навредят много на своите ползватели. И все пак „мозъчните хакери“ продължават да увеличават своя брой, което ни подсказва за растящия интерес към предимствата на мозъчната стимулация.
Фактът, че технологията се развива толкова бързо, колкото и ползвателите, говори за появата и на един проблем, който тревожи специалистите. В момента не е незаконно да се закупи и използва средство за мозъчна стимулация, създадено от ентусиасти или немедицински лица. Много компании по света създават свои продукти, които предлагат най-вече на запалените геймъри. През следващата година е планирана конференция, която има за цел да дебатира явлението и да реши дали да поиска регулация на мозъчната стимулация. Някои от поставените притеснения са свързани с етичната дилема дали е редно да се използват технологични средства за когнитивно подобряване на човешкия потенциал на здрави хора. Някои от ентусиастите отговарят на тази критика чрез създаването на кодекс за безопасна употреба. Вероятно няма да е далеч и времето, когато мозъчната стимулация ще се извършва чрез микроскопични електроди и ще може да се контролира нейното въздействие чрез мобилни приложения.
