Знаете ли, че Apple поддържа медиен „черен списък“ – списък на журналистите, които са „отречени“, „отлъчени“ и наказани за своята нелоялност към марката?
Журналистите и медиите, вписани в „черния списък“, не получават достъп до информация, продукти и събития на американския гигант.
„Веднъж влезеш ли в списъка е почти невъзможност да излезеш от него (присъствам в него повече от десетилетие)“, пише Майк Елган от 9to5Mac. Имайте предвид, че 9to5Mac е медия, която отразява предимно епълски продукти и събития.
Елган пише в обширна статия как и защо „работи“ черният списък.
Знаете ли, че Китайската комунистическа партия създава най-големия черен списък на медии?
Повечето правителства просто поставят неудобните журналисти, защитаващи демокрацията, в затвори, а китайското правителство се опитва да представи идеята, че е демократично като създава черен списък на пресата. Така партията контролира медиите, а в същото време излиза чиста.
Китайското правителство затваря зад решетки само ограничен брой журналисти, а другите вписва в ужасния списък. Чуждестранните журналисти, които са критични към Китай веднага получават отказ от виза. Това се доказва и с последния случай, в който репотер на Ройтерс не получава виза. Нека не забравяме, че достъпът до The New York Times и Bloomberg News е ограничен за китайските интернет потребители.
Китай сериозно цензурира публикуването на медийно съдържание в страната. Комунистите дори наемат хора, които да пишат позитивни неща за партията в мрежата. Те се наричат „50-центовата армия“. „Армията“ се грижи за публикуването на негативни коментари за политическите опоненти на партията, САЩ и продемократични фенове.
Най-интересното е, че Китай редовно публикува имената на журналистите, които присъстват в черния списък. След това властимащите ги обвиняват във взимане на подкупи за писане на неистинни публикации. В някои случаи тези обвинения може да са истина. Но в повечето те са лъжа, а „черните журналисти“ влизат в списъка по политически причини.
Прозрачността относно този списък всъщност се явява инструмент на заплаха. Целта му не е да заглуши хората, които критикуват правителството, а да контролира тези, които се опитват да са обективни или неутрални.
Основната цел на всеки черен списък, без значение дали е на Китай или Apple, е да накара честните хора да лъжат или да крият истината. Разбира се, PR стратегията на Apple и тази на Китай почти нямат нищо общо, освен крайната си цел.
Способностите на Apple да контролира обществото мнение са нулеви в сравнение с политическите примери.
Някои статии относно Apple засягат човешки права и екологични проблеми – неща, които хората искат да знаят. Най-лесният начин да влезеш в черния списък на американската компания е като засегнеш някоя от тези болни теми, пише Елган.
В повечето случаи влизането на този списък става с комбинация от критика, цинизъм или покриване на специфични теми, както и с нарушаването на техните правила, които включват забрана за лайв стрийминг на някое от техните събития. Критикуването на Стив Джобс, историята, културата или продуктите на Apple, гарантира запазено място в списъка. Спекулациите или покриването на слухове за продукти също не е препоръчително.
Apple е много по-жестока към технологичните медии, защото те влияят върху мейнстрийм медиите, а и контролът върху тях е по-лесен.
Как процедира Apple, за да накаже медийните групи? Просто награждава техните конкуренти. Това се случва и когато The New York Times публикува серия от публикации, разкриващи условията на труд във фабриките, произвеждащи техни продукти. Тогава Apple отговори на това като позволи на The Wall Street Journal да вземе ексклузивно интервю от изпълнителния директор на компанията Тим Кук.
Друг начин да се справи с прoблема е като постоянно дава ранен достъп до продуктите си на всички про-епълски журналисти.
Най-лошата последица от системата на черния списък на Apple е, че тя окуражава самоцензурата в не толкова известните блогъри, автори и редактори. Ако млад човек иска да направи кариера в технологичната журналистика и да се възползва от по-висок достъп до епълска информация, то за него би било по-добре да пише предимно позитивни статии за Apple и да избягва негативните. По-висок достъп носи по-добри новини, които пък правят по-добра кариера.
Разликата между „черните“ и „белите“ журналистика е малка. Тези, които са в черния сисък могат да четат другите, които се ползват с одобрение от Apple. „Разбира се, ние не получаваме тестови бройки на продукти или ексклузивни интервюта от шефове, но все пак четем същата информация“, пише Елган.
Важно е да се отбележи, че повечето от журналистите от „белия списък“ всъщност не са корумпирани или неетични. Повечето от тях просто харесват да пишат позитивни неща за Apple или просто не са имали повод да критикуват компанията, което не означава, че те лъжат стратегически или се самоцензурират.
Миналата година един журналист заяви, че всеки, който „публикува негативна статия или, недай Боже, слух“ влиза в черния списък. Елган твърди, че това не е истина. Съществуват много журналисти, които критикуват епълските продукти, но не влизат в списъка. Разбира се, те трябва да избягват теми като човешки права, екологични проблеми, фенове на марката или епълската култура.
Съществуването на черен списък не трябва да намалява доверието ви към технологичните медии и тяхното отразяване на новини. То просто трябва да ви помогне да разберете Apple и това, което четете. Технологичните издания са далеч по-свободни в изказа си от своите приятели – мейнстрийм политическите медии.
В технологичната сфера Apple е най-лошият пример за черен списък, а най-добрият е Google, пише още Елган.
„Ако критикувате Apple, никога няма да получите отговор на имейлите си докрая на своята кариера. Но ако критикувате Google и на следващия ден поискате тестова бройка на Nexu 5 – вие ще я получите все едно не сте казвали нищо.“
Тази мания на Apple да контролира й помага да предлага такива страхотни продукти. Няма как да предложите печеливш дизайн и маркетинг, ако не контролирате всеки аспект.
Знаете ли, че Microsoft има цели папки за някои журналисти, които съдържат информация за техните интереси, приоритети и предпочитания? Журналисти споделят, че компанията често знае на какво би им било приятно да направят ревю и го предлагат.
Аз лично познавам медии и журналисти, които са отлъчени от PR агенциите на някои компании в България след публикуването на неприятни за тях статии. Защо това трябва да ни учудва?
Източници: TheGuardian, TaipeiTimes, GlobalVoicesAdvocacy, CNN, TheWashingonPost, ZDNet, 9To5Mac