Днес си задаваме един интересен въпрос – трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект? В последно време много филми ни показват Апокалипсиса като достигнат благодарение на някакъв изкуствен интелект, който след като става самоосъзнат, решава че хората сме по-нисши от него и започва да работи по отстраняването ни, така да се каже.

През последните години стана и много популярно да се говори за изкуствен интелект, автономни роботи (пак роботи) и всичките му там неща, които вървят ръка за ръка в бранша. Въпросът е, щом сме толкова уверени, че учените ще могат да симулират човешки мозък в машина, то трябва ли да се страхуваме, че подобна машина ще иска да ни изтрие от лицето на Земята. Според много инженери в областта това си е сериозна заплаха. Според други, като философа Ник Бостром от Оксфорд, няма място за притеснение. Това се дължи на пет много интересни факта, които ще разкрием днес за вас. Е, да започваме.

1. На интелекта му трябва опит

Всички се притесняват, че веднага щом един хипотетичен изкуствен интелект се пръкне на бял свят, той ще е стотици, ако не хиляди пъти по-умен от човешко същество и ще може да решава сам за себе си кое е правилно и кое не. Не само това, ами и ще бъде абсолютно автономен в своите решения, а тъй като е супер-интелигентен [super-intelligence – терминът, който учените използват за това], той ще знае всичко – кое, кога, къде и защо. Да, ама не.

Според Рей Кърцвайл компютърната мощ в един даден момент от бъдещето ще е толкова голяма, че ще може да решава всякакви проблеми. Това обаче е по-скоро невъзможно. Тук трябва да кажем първо, че за да бъде смятан за интелигентен един човек (или робот в случая), то той трябва да има опит.

Примерът, който от Vox дават в случая е с човек, който знае перфектно английски език. Затваряте го сам в стая със стотици книги на китайски и му казвате, че трябва да научи перфектно мандарин. На теория това е възможно, защото в книгите може да пише всичко, което му е необходимо да научи езика. На практика обаче това по-скоро няма как да стане, тъй като без контакт с други хора, говорещи езика, той няма как да научи конкретен диалект или пък да схване по-дълбоко смисъла на някои думи. Това е само прост пример за опита, който е нужен в случая, но върши работа.

В крайна сметка един изкуствен интелект ще трябва доста да се упражнява и да си взаимодейства със заобикалящия го свят преди да стане супер-интелигентен. А това надали ще се случи със скорост на научаване, по-висока от тази при хората.

the-matrix

2. Човешкият мозък е изключително труден за симулиране

Ето тук ще разгледаме проблема с невъзможността компютър да решава проблеми от всякакво естество. Учените вярват, че почти сме разгадали как работи нашият мозък. Също така много добре знаем какво е в основата на процесора, все пак ние сме го създали. Те смятат, че е въпрос на време да създадем достатъчно мощни компютри, които да работят като човешки мозък.

Проблемът е, че начинът на работа на компютрите е детерминистичен – всяка операция следва стриктно такава преди нея и множеството операции карат компютъра да работи. При мозъка е доста по-различно. Той е съставен от милиони неврони, извършващи безброй операции в секунда в мрежа от непоследователни връзки. Такъв начин на работа е труден, ако не и невъзможен за симулиране от компютърна система. Само една разлика в началните условия ще доведе до абсолютно различни крайни резултати.

Подобен е проблемът и при прогнозите за времето – използваме супер мощни компютри, за да симулираме една метеорологична система и все пак не можем да знаем какво точно ще е времето за няколко дни напред. Един променен параметър води до огромна разлика след само часове, да не говорим за дни или месеци. Толкова години минаха откакто симулираме метеорологични системи и още не сме успяли да направим желаното. Това кара някои учени да си мислят, че мозъкът е може би невъзможен за симулиране с компютър. И тук говорим за обикновен човешки мозък, какво остава за супер-интелигентен изкуствен интелект…

3. Машините зависят от хората

В „Терминатор“ Холивуд ни показва как един автономен изкуствен интелект решава, че хората са пречка и започва да контролира оръжия и роботи, за да ни унищожи. Skynet може сам да върши всичко, което му е необходимо, за да оцелее. В реалността нещата са много по-комплексни. Дори в XXI век, когато имаме доста автономни машини, те все пак имат нужда от нас. Хора поправят развалени части, те ги захранват и т.н. Софтуери контролират огромни фабрики, централи и други, но пак хората контролират софтуерите.

Така че чисто и просто казано, ако един супер-интелигентен компютър тръгне да избива хората, то той ще застраши и собственото си съществуване. Колкото ние имаме нужда от компютрите, то и те ще имат толкова голяма нужда от нас в едно възможно бъдеще, когато те ще са умни колкото нас.. или повече.

apple

4. За силата са по-важни взаимоотношенията, а не интелекта

Както журналистите от Vox описват ситуацията, ако обратното беше вярно, то светът щеше да бъде движен от учени и философи, а не от политици. Да, учените са постигнали страшно много за развитието на човечеството като такова, но за голяма част от нещата са отговорни именно главнокомандващите на съответните държави. Те отговарят за това кой научен проект да бъде финансиран, кой си заслужава и т.н. Ако според някой президент върху нещо няма смисъл да се работи, то учените няма да получат финансиране и то няма да просъществува.

Примерът тук е с първата взривена атомна бомба – голям брой ядрени физици са работили върху нея, но в крайна сметка думата е била на президента Франклин Рузавелт за финансиране на проекта.

И стигаме до същия този проблем, само че при един супер-интелигентен компютър. Ако той иска да завладее света, то за да го постигне няма да му свърши работа само неговия интелект. Той ще трябва да си сътрудничи с много хора и институции, чиято помощ не е от първостепенна важност. Щом това е така обаче планът му ще загуби смисъл.

5. Колкото повече интелект, толкова по-малко ценен ще бъде той

В днешното консуматорско общество, а и преди това, колкото повече един продукт е наличен, толкова по-ниска е неговата цена. Това важи както за обикновени всекидневни продукти, така и за компютърната мощ, а оттам за възможностите на един изкуствен интелект. Преди години компютрите, завели първите хора на Луната, са стрували стотици хиляди долари, а са били много пъти по-слаби от днешните смартфони.

С развитието на електрониката, чиповете и транзисторите стават по-евтини с по-голяма бързина, отколкото се покачва тяхната мощ. Когато човечеството се развие технологично дотолкова, че да създава супер-интелигентни компютри, цените на съставните им части ще са много ниски. Това означава, че ще създаваме още повече супер-интелигентни компютри и каквито и да са техните уникални способности, те няма да са уникални за дълго. А в свят като нашия, истински ценните неща ще са земя, вода и суровини.

Какво смятате вие по този въпрос? Страхувате ли се, че може скоро човечеството да бъде заплашено от супер-интелигентна машина с автономен софтуер, който да няма нужда от нас? Споределе мнението си с нас в коментарите.

 

НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ОТ SMART NEWS