На този свят има две марки коли: Mercedes и всичко останало. Чували сте тази приказка, нали? И да не сте, което ще е много странно, сега вече го знаете. Ще се запитате защо? Какво толкова повече има Mercedes пред останалите коли? Нима Rolls Royce е по-малко кола, или Bentley, а какво му е на Maybach? Защо тази приказка важи за Mercedes? Истината е, че е трудно да се отговори. Може би компанията е успяла да си извоюва това, а може би си е някаква наша си приказка, която се върти през поколенията. Каквото и да е, мога да кажа само, че е така.

Всички, които ме познават малко по-добре знаят, че съм запален шофьор от малък и за мен има голяма разлика между това да си шофьор и просто някакъв карач. В моите очи това е изкуство, а инструментът, в лицето на един автомобил, е много важен. Важен, за да изпиташ усещането от удоволствието, за да се насладиш на пътуването и най-вече – за да усетиш пътя. Много хора карат, просто защото трябва да карат, но малцина са тези, които могат да усетят пътя. Не е задължително колата да е скъпа, мощна и на някоя известна марка, за да усетиш пътя. Важно е как я чувстваш ти и как те кара самата кола да се чувстваш. Любовта на шофьора към колата му е нещо, което не може да се опише. Просто го знаеш. Макар да звучи като приказка или някаква фантасмагория, истинските шофьори ще разберат какво говоря, защото и те чувстват същото.

И защо Mercedes е толкова голямо име? Лично аз никога не съм имал свой, но съм имал удоволствието да покарам няколко модела. Някои по-стари, други по-нови. Каквито и да бяха, усещането да седнеш в Mercedes си беше друго от това, когато сядаш в друга кола. Моята си винаги ще си е моя и никоя няма да я замести, но Mercedes си е нещо различно. Начинът, по който вози наистина е една идея по-запомнящ се и по-красив, от този на автомобил, който е с различна емблема. А ако си фен на марката удоволствието става още по-голямо.

Моята любима марка не е точно тази, но познавам човек, който е сигурно най-големият фен на Mercedes, който съм срещал. Казва се Петър и го познавам от над 4 години. В неговият профил има повече снимки на Mercedes дори и от архивите на самата компания. Както се и досещате, той е горд собственик на автомобил на тази велика компания, който не е какъв да е, а легендарната “S” класа. За да сме по-точни е S 320 от 1996 година. Е, не е най-новата, но и ние не сме най-големите богаташи. Плюс това, класиката си е друго нещо, а Mercedes сякаш не остарява с годините.

От приказка на приказка, миналият уикенд решихме да я изведем на разходка, да пием по бира и малко да избягаме от града. Малко да покараме на извън градско и да усетим пътя отново. Нещо невъзможно в лудницата на столицата. Не ни трябваше много да го решим и потеглихме. И нали си ни знаете – с Ники Николов не мърдаме без камерите и добре че не го направихме. Времето беше чудесно, пътят беше пуст и вярната S класа се носеше полека, без много зор и бързане.

Така Ники и Пепи родиха идеята за това видео. От една страна беше Пепи, вдъхновен от всички клипове, които беше гледал, а те не са никак малко. От друга беше Ники, който повтаряше, колко е хубаво времето и какви яки кадри могат да се направят. Досещате се, последен съм и аз, който и да искаше да каже “Не”, просто нямаше как да го направи. И така, без никаква сериозна подготовка, набързо забъркахме концепцията на видеото, която съм убеден, че ще ви хареса, и снимките започнаха. Признавам, такова видео не бяхме правили с Ники и за нас самите беше предизвикателство, което само ни надъха за пореден път да покажем на какво са способни The Smart Nation. Носейки се по пътя, координирайки движенията и маневрите, кадрите ставаха все по-яки, а ентусиазмът да направим нещо страхотно растеше.

След около 3 часа снимки, една хубава разходка, отърсване от проблемите и задачите, кадрите бяха готови, а ние седнахме да пием по една бира, доволни от деня. Тогава се замислих, дали Mercedes не е просто едно внушение, че е нещо повече от останалите. Просто някой го е набил на всички в главите и вече няма връщане назад. След като започнахме да обработваме кадрите разбрах, че приказката си е вярна. Дори и вие ще видите, че колата сякаш се носи по-пътя като кораб – бавно, грациозно и тежко. Усещането зад волана е друго, а и начинът, по който изглежда човек отстрани не е същият. Това в никакъв случай не те прави повече човек от този до теб и не искам да ме разбирате погрешно. Тук не става дума за статус в обществото, а просто за усещането.

В края на деня, по-точно в малките часове на следващия ден, видеото беше готово. С Ники бяхме доволни, че успяхме малко да живнем, а в същото време да направим нещо интересно, различно и смея да кажа – неотстъпващо на рекламните видеа на Mercedes. Надявам се да се хареса и на вас толкова, колкото самите ние го харесахме.