Големият град: Няма невъзможни неща

0

Помня го, сякаш беше вчера. Тази история започва преди няколко години на място, където не съм вярвал, че ще ми се случат такива неща. Историята започва във Варна, в един бар, в една студена вечер в края на пролетта. Макар все още далече от истински силния сезон, барът беше видимо посещаван и човек можеше спокойно да си направи парти и да се забавлява. Както всеки уважаващ себе си бар, и този имаше свой DJ, който да повдига настроението и да забавлява хората. Не беше лудницата, на която може да се натъкнете през август, но въпреки това ние си прекарвахме видимо по-забавно от всички останали.

Понякога животът те среща с подходящите хора

Така съдбата ме срещна с Юрий Николов, който повечето от вас може би са срещали като DJ Joze. Един симпатичен и обещаващ DJ, който в нас видя това, което липсваше в останалите гости, а именно желанието да се забавляват на макс. Надъхвайки се с нашето подскачане и танцуване, туй виждаше кое парче е по вкуса ни и пускаше точно музиката, която ни харесва. Така се положи основата на една любов към това, което той прави и до ден днешен.

Хората с еднакви интереси и цели обаче се надушват лесно, а Георги Йоргов определено е запален по музиката и има талант, за който мнозина могат да завидят. Така се запознах и с него, а междувременно в нашето общо приятелство се роди нещо много интересно, което вярвам, че ще наложи нови стандартни в българската музика.

Завързвайки разговор, от питие на питие, нашето познанство премина от вечер на вечер и от година на година. Станах приятел с едни изключителни хора, които, както всички нас, търсят своето място в обществото и се опитват да постигнат нещо със своя талант.

“24/7 IN DA HOUSE” е името, за което седят именно Joze и Йоргов, както ги наричам аз. Като едни от малкото DJ, които работят заедно, те видяха, че общите им цели могат да се достигнат по-лесно, когато обединят усилия. А целта е една – реализация. Нещо, което много трудно се постига у нас, но все пак, въпреки всички трудности, те продължават да преследват тази цел.

невъзможни

Лично аз винаги съм си мислел, че да си DJ буквално означава просто да натискаш разни бутони, но както повечето неща, и тук има тънкости, които се усъвършенстват с времето. Колкото повече време прекарвах с тях, толкова повече виждах всеки детайл и подробност, на които се базира тази професия.  Да можеш да подбираш най-добрите парчета и да ги миксираш правилно, изпълнението ти да звучи добре и умението ти да вдигаш публиката са само част от нещата, които трябва да притежаваш. Това е работа, която не те крие зад клавиатурата. Без значение дали не си спал, или имаш семейни проблеми, ти трябва да си там, зад пулта, весел и подскачащ, надъхващ публиката и миксирайки новите хитове.

Те няма да се откажат, защото няма невъзможни неща

След време се замислих защо ли го правят. В България не се печелят милиони от тази работа, както е по света. Никога няма да те оставят да пускаш твоята музика, защото на някой пиян богаташ някъде по сепаретата на заведението му се е прислушало дадена глупост и ти трябва да угодиш. Дори и забавни, пътуванията понякога уморяват. За капак на всичко животът ти е само вечер, защото през деня трябва малко да починеш. Защо ли тези момчета са избрали тази работа. След няколко години, които прекарах около тях, мисля че разбрах защо. Те го правят от любов към музиката – нещото, което движи света от незапомнени времена. Те го правят, защото са амбицирани и вярват, че няма невъзможни неща у нас. Те го правят заради онези трима човека, които единствени подскачат на бара и се забавляват на фона на тяхната музика.