Превенция и лечение

Няколко пъти вече споменаваме думите „контакти“ и „21 дни“. Нека да уточним какво точно значат те и защо са толкова важни.

С няколко думи, контактите са всички хора, с които заразен от ебола човек е контактувал, след като се е заразил. Търсенето и откриването на тези контакти е много важно за дадена държава, която иска успешно да спре разпространението на вируса и превръщането му в епидемия за района. Точно поради тази причина Сенегал и Нигерия са хвалени като държави, успешно открили всички контакти на заразените и спрели еболата от разпространение в рамките на границите си.

А колкото до тези 21 дни, това е инкубационният период на болестта. Както знаете, инкубационен период е времето от заразяването до появата на симптоми, през което не може да се разбере дали даден човек е заразен. При еболата този период е от 2 до 21 дни, като по последни данни от СЗО е възможно периодът да се удължи, тъй като има случаи, които показват симптоми малко по-късно от три седмици след въпросното заразяване. Няма какво повече да се каже обаче по тази тема. Така че нека минем към другите неща, които може би ви интересуват.

Очевидно е, че полетите от и към дадена държава, както и пътуването по суша през границите на тази държава ще трябва да се забранят, за да се избегне разпространение. Това е един вид поставяне на цялата страна под карантина и е важен фактор в случая на толкова голяма епидемия, каквато е сегашната. Да, може би няма няма напълно да спре вируса, но е едно от нещата, които трябва да се предприемат.

Това обаче не е достатъчно. Затова в африканските държави се откриват специални изолационни центрове, в които да се лекуват болните. От тези центрове никой не излиза и не влиза, с малки изключения. Вижте диаграма на едно такова място:

Снимка: BBC и MSF

Виждат се три обособени сгради (по-скоро изолирани палатки), както и още няколко неща, които си заслужава да обсъдим.

Първо, с цветни стрелки са обозначени пътищата на пациентите – с червено болните, а със зелено – здравите. Цялото място е оградено с двойна ограда, за да може през нея тези, които са вътре, да си контактуват с външния свят (близки и приятели). Тази ограда пречи на всякакви телесни течности да достигнат до хората отвън по време на комуникация.

Палатката, която е най-вляво, е за пациенти, които са предполагаеми заразени – такива, които са контактували по непряк начин с болни. Втората е за хора, които директно са контактували с болни и в момента се предполага, че болестта при тях е в инкубационен период. Третата палатка, както се досещате, приютява хора, които са развили симптомите и са дали положителен резултат при теста за ебола.

Пътят, по който се движат пациентите от една в друга палатка е винаги от ляво-надясно (на диаграмата), за да се избегне заразяване на хора, които са само предполагаеми и може да се окаже, че не са наистина заразени. Излекуваните излизат отпред, през всяка една палатка по отделно. Отстрани на всяка такава също виждате и кабината за обеззаразяване, която се ползва от лекуващите лекари и друг персонал. Болните се въвеждат през едната от двете страни на центъра – отляво предполагаемите заразени, а наистина болните отдясно с път към тяхната палатка. Вижда се и черната стрелка, което посочва пътя на починалите – от палатката вдясно към бялата палатка.

Типично, един такъв център е с около 80 до 100 легла, което обаче, както се досещате, не достига в засегнатите райони. СЗО постоянно открива нови такива, но заразените са прекалено много. Точно това е и една от другите причини за разпространението на заразата – хората няма къде да се лекуват и биват изпращани вкъщи, където контактуват с близки и приятели, позволявайки на вируса да върлува спокойно.