Втората лента от трилогията на режисьора Стефан Командарев предоставя тъжната равносметка за прехода 30 години след 10 ноември – достъпността на филма „В кръг“ онлайн е удобна възможност да го включите в задължителния списък за гледане. Неслучайно всички отзиви са категорични, че той е представител на качествено кино на световно ниво.
Сюжетът се разгръща през погледа на родните полицейски служители, чиито истории са напълно реални, макар самите персонажи да са част от художествената измислица на продукцията. Действието се развива в тъмните часове на денонощието, по време на дежурството на три патрулиращи екипа в София. Двойките Васил Василев – Зуека и Стоян Дойчев, Асен Блатечки и Иван Бърнев, Ирини Жабонас и Стефан Денолюбов се сблъскват със смърт, насилници, измамници, на фона на лошите си условия на труд и тромавата система на МВР.
Драмите, на които зрителите стават свидетели, са дълбоко човешки и са свързани със спасени и изгубени животи, проява на благородство, заплашено от изчезване заради безразличие и социална жестокост.
Покрай нищенето на съдбите на хората, „В кръг“ повдига куп обществено значими въпроси, към които никой не би могъл да остане равнодушен. Може би това е и сред основните послания на филма: да допринесе за пробуждането на българите, да разтърси душите ни до дъно.
И ако за пореден път си кажем, че не искаме да живеем в такава държава, то поне да съумеем да открием надеждата и да повярваме в човешкото достойнство. „В кръг“ определено не е обикновен филм за полицаи, а за състоянието на цялото общество, и той наистина заслужава специалното внимание на публиката.
За характерното напрежение не са използвани хитри похвати в монтажа, а историите са заснети майсторски с „дълъг кадър“. Камерата в ръцете на оператора Веселин Христов показва в близък план лицата на актьорите, като освен шестимата главни герои, трябва да бъде споменато и присъствието на Павел Попандов (с изключително трогателна и емоционална история), Овасен Торосян, Анастасия Ингилизова, Николай Урумов.
Допълнително свидетелство за качеството на лентата, оценена достойно с три отличия на престижни кинофестивали, е как екранните нещастия не са подсилени от въздействаща музика. При липсата на диалог може да се чуе единствено тишината, запълнена на места с новините от радиото и телевизията. Но колкото и да е мрачен филмът, в драматичните моменти не липсват и поводи за смях, макар в някои сцени той да е през сълзи.
