Резюме: Проучване на АПАЗ сред 30 пациенти и 20 ендокринолози показва, че близо 490 000 души с диабет тип 2 имат затруднения при контрол и лечение: броят на заболелите се е увеличил с около 13% до близо 493 000, достъпът до тест-ленти и модерни терапии е ограничен, а административните правила и личните разходи затрудняват поддържането на добър контрол.
Качественото изследване на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) комбинира гледните точки на пациенти и лекари и чертае няколко устойчиви проблема. Пациентите описват ограничения при самоконтрола, усложнени административни процедури и нарастващи лични разходи за медикаменти и изследвания.
Ендокринолозите обръщат внимание на парадоксална ситуация в критериите за включване в някои съвременни терапии: когато лечението даде добър ефект и гликирания хемоглобин се понижи, пациентът може да изгуби правото на медикамент с ниско доплащане. В някои случаи това увеличава месечната му сметка с около 86 лева.
Проучването констатира съществен спад в достъпа до тест-ленти за измерване на кръвната захар: данните на Националната здравноосигурителна каса показват намаление от 45 812 пълнолетни получатели през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г. – спад от почти 27%, макар че броят на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2 се е увеличил.
От АПАЗ посочват, че отпусканите 150 тест-ленти за възрастни не покриват нуждите за тримесечен период. Достъпът до системи за непрекъснат мониториране на кръвната захар е обвързан с определени стойности на гликирания хемоглобин и вида терапия, което оставя извън обхват пациенти с добър контрол, които биха имали полза от тези технологии за поддържане на резултатите.
Финансовото бреме остава сериозно: някои съвременни медикаменти струват над 100 лева месечно, а редица необходими изследвания не се поемат от НЗОК. Препоръчителният хранителен режим, според участниците в проучването, може да добави още 300 – 400 лева на месец. Лекарите отбелязват, че финансовите ограничения често карат пациенти да правят компромиси, което води до повече усложнения и хоспитализации; само за диабет тип 2 годишно се регистрират над 35 800 болнични приема.
Достъпът до специализирана помощ зависи значително от мястото на живеене: комисии за одобрение на сензори и инсулинови помпи са концентрирани главно в София и Варна, а това принуждава хора от други области да пътуват стотици километри за лечението, което им се полага по правила.
Особено уязвими са младите хора с диабет тип 1: след навършване на 18 години част от подкрепата, която са получавали като деца, отпада или значително намалява в момент, когато те поемат грижата за заболяването си самостоятелно.
Ендокринолозите сигнализират за голямо административно натоварване – чести проверки, ограничения при назначаване на изследвания и решения, вземани без участието на лекуващия специалист, което затруднява избора на най-подходящата терапия и отнема време за работа с пациентите.
АПАЗ предлага набор от промени с цел облекчаване на пациентите и намаляване на ненужните пречки: удължаване срока на рецептите и протоколите за стабилни пациенти на 6 или 12 месеца, увеличаване на броя безплатни тест-ленти до около 300 за тримесечие, отпадане на задължителната хоспитализация при смяна на инсулинова терапия, когато тя не е медицински необходима.
Сред другите предложения са премахване на фиксираните прагове на гликирания хемоглобин като единствен критерий за достъп до съвременни терапии и системи за непрекъснат мониторинг, децентрализация на процеса по одобряване с по-голяма роля за лекуващия ендокринолог, както и включване на консултации с диетолог и психолог в пакета дейности, заплащани от НЗОК.
Проучването очертава конкретни проблеми и предложения за промяна в системата за контрол и лечение на диабета в България.
