Третото място е запазено за Никола Саркози.
Бившият президент на Франция не може да се радва на милионите харесвания като останалите в класацията, но пък справедливо заема третото място. Общо във Facebook и Twitter последователите му са около милион и половина. Предимно използва втората социална мрежа, като там споделя мотивиращи фрази, които разбира се 
печелят вниамние. На ден по няколко такива, всяка с 3-4 хиляди харесвания, биха могли да се загнездят в съзнанието на хората, които цъкат “like”. В интерес на истината Саркози е предизвикал следното нещо само с агитация в интернет пространството, в която определя кога и къде ще има нещо като публични речи:
А самият пост, който кани всички желаещи да се присъединят, е именно този:
На него пише: “Предлагам ви среща на площад „Конкорд“. Само с няколко думи той е събрал хиляди френски граждани на едно място, с което доказва, че социалните мрежи и като цяло виртуалната политическа сцена са една сила, (не)волно контролираща мнозинството. Въпреки скандалите около неговото име в близкото минало, Саркози успява не само да трупа така „необходимите“ в наше време харесвания, ами управлява цял един народ.
Явно наистина всяка една от тези мрежи допринася не само за известността на дадена личност, но може да промени и бъдещето на една страна. Дали това е добре или редно? Отговорът е в нас, тъй като ние, гражданите, избираме да кликнем върху бутона „like”.
